Демографският срив в провинцията и икономическият балон в столицата принудиха властта да преначертае административната карта. Обособяването на София като самостоятелен регион цели да спаси евросубсидиите за останалата част от страната, но крие сериозен риск от нови битки между кметовете за влияние и бюджети.

България официално навлиза в най-мащабната реформа на своето териториално планиране през последните две десетилетия. Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене промените в Закона за регионалното развитие, внесени от Министерския съвет. Според новия законодателен модел, досегашната система от шест района за планиране отива в историята, а територията на страната се прекроява в четири нови, окрупнени региона.

Реформата бе представена от заместник-министъра на регионалното развитие Десислава Георгиева, която подчерта, че промяната е пряко продиктувана от строгите изисквания на европейската статистическа класификация NUTS. Зад сухата чиновническа терминология и синхронизирането със Закона за устройство на територията (ЗУТ) обаче се крие тежка икономическа и демографска диагноза – провинцията се обезлюдява толкова бързо, че старите райони вече не отговарят на минималните европейски критерии за брой население.

Новата административна карта: Кой с кого влиза в общ кюп

Съгласно приетия проект, цялата територия на България се обособява в един общ регион от ниво 1, докато оперативното ниво 2 се разделя на четири големи зони за планиране и усвояване на средства:

Новите четири региона за планиране

Законодателната промяна заменя досегашните шест района със следната структура:

  • Столичен регион: Включва единствено област София (столица). Функционира със специфичен режим, при който стратегията се определя чрез Плана за интегрирано развитие на Столична община и се одобрява от Министерския съвет.
  • Северен регион: Обединява 11 области (Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра), обхващайки Северозападна и Централна Северна България в условия на сериозна демографска криза.
  • Източен регион: Включва 6 области (Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол), оформяйки черноморския и югоизточен икономически хъб.
  • Южен регион: Обхваща 10 области (София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали), превръщайки се в най-големия индустриален и земеделски масив извън столицата.

Изваждането на София като самостоятелна единица има ключово значение за европейските средства. Досега високият брутен вътрешен продукт на столицата изкуствено повишаваше статистическите показатели на целия Югозападен район, заради което съседните по-бедни области изглеждаха „богати“ в очите на ЕС и получаваха по-малък процент безвъзмездна помощ. Новият модел премахва тази статистическа сянка, позволявайки на Южния регион да запази по-високо европейско финансиране.

Въпреки оптимизацията на администрацията, окрупняването крие рискове от вътрешна конкуренция. Обединяването на множество области и съперничещи си големи центрове (като Варна и Бургас в Източния регион) може да доведе до ожесточени спорове за разпределението на инвестициите за сметка на по-малките общини.

Материалът Географията на европарите: Защо държавата прекроява България на 4 региона и вади София в отделна лига е публикуван за пръв път на Новини, които имат значение.