Икономистът постави въпроси за ресурса във фонд „Сигурност“ и ББР

Правителството предприема мерки за компенсации на бизнеса, без да е направило достатъчно задълбочена оценка на последствията и дългосрочните разходи. Това коментира икономистът Георги Ганев в предаването „Денят на живо“.

Според него обявеният от кабинета пакет от мерки за 2 млрд. евро в подкрепа на бизнеса и домакинствата крие риск от натрупване на нови дългове. По думите му в крайна сметка тези разходи биха се платили от следващите поколения.

Рискът според Ганев: ограничен ресурс и въпроси за устойчивост

Ганев посочи, че трудната част от решението не е била съобщена. Той уточни, че е било обяснено откъде ще дойдат средствата. Според него обаче ресурсът е ограничен.

Икономистът заяви, че използването на средства от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и Българската банка за развитие (ББР) поставя въпроси за устойчивостта на избрания подход.

Той изрази съмнения и за ефективността на субсидиите. Според него подобни схеми могат да отслабят стимулите на бизнеса да инвестира в енергийна ефективност и конкурентоспособност. По думите му такива мерки трябва да са добре подготвени и да са предшествани от оценка на въздействието.

Критика към проектобюджета и субсидирането в земеделието

Ганев определи проектобюджета като лишен от съществени структурни реформи. Той посочи, че липсват достатъчно амбициозни промени в социалното подпомагане, здравеопазването и земеделието.

Особено критичен беше към системата на субсидиране в земеделието. Според него тя е силно изкривена в полза на зърнопроизводството.

ТЕЛК, социалните помощи и „свръхпечалбите“

Икономистът коментира и темата за реформата в ТЕЛК. Той даде пример със заявлението, че заради личната помощ се замразяват всички помощи. По думите му в част от случаите става дума за корупция и злоупотреба с публични ресурси, както и за лъжа и измама. В други случаи обаче проблемите са реални и законодателството е създадено именно за тях.

Според Ганев замразяването на всички плащания, включително за хората, които действително се нуждаят, е най-лесният подход. По думите му истинската борба с корупцията не се вижда при подобни действия.

Той добави, че системата на социално подпомагане не е достатъчно добре насочена към хората, които реално имат нужда от помощ. Ганев подчерта, че по-доброто насочване би изисквало политическа битка, защото ще има отпор.

По отношение на пенсионната система икономистът настоя социалните плащания да се разграничат ясно от осигурителните пенсии. Според него помощите трябва да се насочват към хората, които действително се нуждаят от тях.

Ганев разкритикува и идеята за облагане на свръхпечалбите. Той я определи като пълно безумие и заяви, че временни данъчни мерки не могат да бъдат устойчив източник за финансиране на постоянни държавни разходи.