"Копелета, чуйте ме проклети: Дипломати, депутати, политици! Жалките за хляба ми монети, няма да ви стигнат и за трици!" ВАНЯ ПЕТКОВА Из „Пиратски стихове“ (2009) – последната ѝ стихосбирка, издадена приживе. Тези стихове на майка ми днес звучат по-актуално от всякога! И колкото повече ги чета, толкова повече разбирам колко пророчески са били думите ѝ, казва журналистът Оля Ал-Ахмед. И продължава така: "Как можахте да посегнете и на личните асистенти – хората, които се грижат за болните, за хората с увреждания, за най-уязвимите членове на нашето общество? Как не ви трепна ръката, когато решихте да пестите точно от тях?! Аз съм личен асистент на сина си. Гледам го болен и се съсипах! Зарязах работа, кариера, професионално развитие, личен живот – всичко, за да бъда до него и да се грижа за него. Защото това е моето дете! Защото не мога да го изоставя! Защото любовта и майчинският дълг не ми позволяват да направя друго. Но питам ви, господа управляващи: Кой се грижи за хората, които се грижат за болните? Предлагам всички лични асистенти за един ден да оставят хората, за които полагат грижи, пред Народното събрание. Нека народните представители ги поемат! Нека ги хранят, обличат, къпят, повдигат, придвижват, водят по лекари и се грижат за тях денонощно. Нека поне за 24 часа разберат какво означава тази отговорност! Защото личната помощ не е просто административна услуга. Тя е ежедневен, тежък, физически и психически изтощителен труд. Труд без почивни дни, без празници, без гарантиран край на работния ден. Труд, който често поглъща целия живот на човека, посветил се на грижата за друг. И какво получават тези хора в замяна? Несигурност, орязани права и още по-малко признание! Какво предвиждат предложените промени в Закона за личната помощ? Предложените от „Прогресивна България“ промени поставят под сериозен въпрос бъдещето на хиляди лични асистенти и семействата, които разчитат на тях. Сред основните предложения са: 1. Замразяване на възнагражденията. Предвижда се през 2027 г. часовата ставка да остане 5,24 евро, като отпадне досегашното ѝ обвързване с минималната работна заплата. От 2028 г. размерът ѝ ще се определя ежегодно с държавния бюджет, без автоматично увеличение по досегашната формула. При 168 работни часа месечно възнаграждението би било 880,32 евро вместо прогнозните 935,76 евро по досегашния механизъм. Разликата е 55,44 евро месечно – пари, които за едно семейство с човек с увреждане са от съществено значение. 2. Отпадане на добавката за трудов стаж и професионален опит. Годините труд, натрупаният опит и професионалната ангажираност вече няма да бъдат възнаграждавани по досегашния начин. 3. Замяна на трудовите договори със специални договори по Закона за личната помощ. Между април и юни 2027 г. се предвижда трудовите договори да бъдат заменени със специални договори за предоставяне на лична помощ. Това поражда сериозни въпроси за трудовата и социалната защита на асистентите. 4. Отпадане или ограничаване на важни социални гаранции. Поставя се въпросът за платения годишен отпуск, обезщетенията при безработица и защитата при прекратяване на договора. Осигуряването за общо заболяване и майчинство се предвижда да бъде по желание, което може да лиши асистентите от важни обезщетения. Пенсионното и здравното осигуряване се запазват, но това не решава останалите проблеми. А сега нека се замислим! Личният асистент много често детето ти, майка, баща, съпруг, съпруга или друг близък на човек с тежко увреждане. Този човек не просто изпълнява служебни задължения. Той посвещава живота си на друг човек. Нерядко се отказва от собствената си професия, кариера, социални контакти и възможности за развитие. А когато самият асистент се разболее, кой ще се погрижи за него? Когато има нужда от почивка, кой ще го замести? Когато остане без работа, кой ще му осигури препитание? Когато остарее, каква пенсия ще получава за годините, през които е полагал толкова тежък труд? В Европа личната помощ е професионална дейност, регламентирана с трудови отношения и социални гаранции. За този труд се полага възнаграждение, осигурителен стаж, пенсионни и здравни права, платен годишен отпуск и защита при безработица. Грижата за другия не трябва да означава отказ от собствените човешки и трудови права. Защо държавата търси икономии точно от тези, които и без това живеят в най-трудните условия? Пълните дупки в бюджета за сметка на хората с увреждания и техните семейства ли? Една държава се познава не по това колко успешно събира приходите си и колко умело разпределя бюджета, а по отношението си към най-слабите, най-болните и най-уязвимите. Моите въпроси към народните представители и управляващите са прости: 1. Защо реформата трябва да се осъществява чрез ограничаване на правата на хората, които полагат грижи? 2. Как ще бъдат защитени личните асистенти при заболяване, безработица и необходимост от почивка? 3. Кой ще поеме отговорност, ако тази професия стане още по-непосилна и хиляди чужди хора се откажат от нея? 4. Кой ще се грижи за хората с увреждания, когато техните близки вече не могат да издържат физически, психически и най-вече финансово? Господа управляващи, ние не сме статистика! Не сме цифри в бюджета! Не сме излишен разход! Ние сме ХОРА! Имаме семейства, имаме деца, имаме болни близки и имаме право на достоен живот! Искам да разберете нещо много важно: любовта не плаща сметките. Майчината саможертва не осигурява пенсия. Семейната отговорност не замества социалната политика на държавата! Не искаме милостиня! Искаме справедливост! Искаме достойно заплащане, трудови и социални права, сигурност и уважение към труда ни! Ако е необходима реформа, тя трябва да бъде справедлива, прозрачна и съобразена с правата на всички засегнати. Преди приемането на подобни промени трябва да бъдат чути личните асистенти и семействата на хората с увреждания. Призовавам всички лични асистенти, родители, близки на хора с увреждания и граждани, които разбират тази болка, да не мълчат! Споделяйте, протестирайте, задавайте въпроси! Днес посягате на нашите права, а утре може да се окажете вие на нашето място. ДЪРЖАВАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СИЛНА, АКО Е ЖЕСТОКА КЪМ НАЙ-СЛАБИТЕ СИ! И накрая ще завърша отново с думите на майка ми. Защото тя умееше да казва с поезия онова, което мнозина не смеят да изрекат на глас: "И накрая – ще му дойде края! Осъдете всичките поети, погребете ни под огън и куршуми, но отново ще покълнат нашите куплети със убийствени ками от думи!" ВАНЯ ПЕТКОВА Из „Пиратски стихове“ (2009) А аз ще добавя само едно: Майка ми вече не е сред нас, но думите ѝ са живи. И докато има несправедливост, ще има кой да ги произнася!" Оля АЛ-АХМЕД Журналист, поет, преводач, арабист, доктор по арабски език и литература, публицист Ваня Петкова / Vanya Petkova