Някои от най-известните средновековни ръкописи в Европа, сред които и Йоркското евангелие, крият необикновена тайна. Учени откриха ДНК на древен патоген, запазена в животинските кожи, използвани за изработката на пергамента. Находката отваря нов прозорец към хилядолетната история на вируса на шарката по овцете, съобщава "Сайънс дейли". Откритието е дело на международен изследователски екип, ръководен от Университетския колеж в Дъблин. Проектът обединява над 30 институции в Ирландия и по света. Разгадаха ли тайната на една мистериозна книга на 600 години? (СНИМКИ/ВИДЕО) Анализирайки вековни пергаменти, учените са попаднали на генетични доказателства, че опустошителната болест се е разпространявала сред европейските стада много преди модерната епоха. Шарката по овцете е силно заразна и може бързо да обхване цяло стадо. Заболяването може да причини смъртта на голям брой животни, особено млади овце, както и сериозни икономически загуби заради намаления добив на вълна, месо и мляко. Тайната на хилядолетните ръкописи Изследването, публикувано в научното списание Science Advances, проследява над 3500 години от еволюцията на вируса. Сред анализираните документи е 1000-годишното Йоркско евангелие – един от най-изящните оцелели илюстровани ръкописи от ранния англосаксонски период. Учените са проучили и по-стари трудове, включително Corpus Glossary от колежа „Корпус Кристи“ в Кеймбридж – един от най-ранните английски речници, както и други средновековни ръкописи от Великобритания и континентална Европа. Тайната се крие в самия пергамент. Преди хартията да стане широко достъпна, ръкописите често са се изработвали от внимателно обработени кожи на овце, кози и говеда. Тези материали могат да съхранят следи от биологичната история на животните, включително от инфекции, от които са страдали. В няколко ръкописа изследователите са засекли ДНК на вируса върху множество страници. Особено изненадващо е откриването на вирусна ДНК в пергаменти, изработени от телешка и козя кожа. Според учените има две възможни обяснения - вирусът понякога е заразявал и други видове селскостопански животни или генетичният материал е попаднал върху кожите по време на обработката им. Откриха смъртоносно отровни книги в датска университетска библиотека (СНИМКИ) Библиотеките като генетични архиви "Извличането на древна ДНК от патогени промени изцяло разбирането ни за инфекциозните болести в миналото, а тук показваме, че пергаментът също може да запази ДНК от животински патогени. Възможно е архивите и библиотеките по света да крият генетични следи и от други огнища на болести по животните в миналото", заяви Луи Л'От, докторант в Университетския колеж в Дъблин и водещ автор на изследването. Откритието разкрива неподозирания потенциал на библиотеките и архивите за изучаване на древни заболявания, за които са оцелели оскъдни писмени сведения. "Изработката на пергамент се смята за изчезващ занаят, но едва сега започваме да осъзнаваме каква голяма част от миналото е съхранил. Този проект показва, че пергаментите не само пазят културната ни история в продължение на векове, но и картината на болестите сред домашните животни през Средновековието", коментира д-р Кевин Дейли, научен ръководител на проучването. Следите водят до бронзовата епоха Средновековните ръкописи обаче са само част от изследването. За да проследят историята на заболяването още по-назад във времето, учените са анализирали ДНК, извлечена от овчи зъби, датиращи от бронзовата епоха. Именно в такива находки от древни скотовъдни селища в Евразийската степ са открити най-старите известни генетични следи от вируса на шарката по овцете. В съчетание с данните от средновековните ръкописи те показват, че заболяването засяга селскостопанските животни вече повече от 3700 години. Изследването, обединило специалисти по генетика, история, вирусология, белтъчна химия и архивистика, открива нови възможности за изучаване на инфекциозните болести. Оказва се, че страниците, съхранили човешкото познание през вековете, пазят и една друга, невидима история – тази на патогените, съпътствали развитието на цивилизацията.