Доц. д.н. Вилиян КРЪСТЕВ
Завършекът на всеки глобален геополитически процес приключва не с установяването на хегемония на по-силния, а с постигане на равновесие на силите. Достигането на такъв повратен момент в борбата за власт е винаги предшествано от военни сблъсъци, с които се създава качествено нова форма на структуриране на световния ред – номос. След края на Студената война, когато в геополитическата конкуренция за глобално влияние единият от двата центъра излезе победител, дилемата на световния ред бе квалифицирана от Ф. Фукуяма като „край на историята”. Такова название за световния ред днес спокойно може се приравни към детско простодушие, защото както се видя впоследствие отмяната на идеологическото противоборство не заличи геополитическото.
С края на Студената война стартира геополитически процес, чийто дисбаланс на силите в него все още го държи незавършил. Разпределението на силовия потенциал (териториален, военно-стратегически, икономически, технологичен) сред основни геополитически играчи днес проектира форми на света които го структурират като еднополюсен, двуполюсен и многополюсен едновременно. Такава неясна картина маркира преходно състояние на свят, който тепърва оформя своя геополитически номос. Стопяването на хегемонията на САЩ и влиянието на западният свят се развива паралелно със съвземането на Русия след летаргията от разпадането на СССР, укрепването на Китай като втора икономическа и технологична сила, нарастването на глобалната тежест на Индия, както и претенциите за влияние на т.нар. средни сили, като Иран, Турция, Бразилия, ЮАР и др.
С промяна на тежестта на силите се създават условия и за промяна на ориентацията на планетарното пространството в различни негови части, стимулирайки преки сблъсъци за налагане (или съхраняване) на геополитическа доминация. Войните в Украйна и Близкия изток (както и военната операция на САЩ във Венесуела) са пряко доказателство за това. Тези войни въвличат основни играчи, които макар и в непряк сблъсък създават турбуленция за сигурността на цели региони. Стълкновенията имат своя стратегическа, технологична и икономическа проекция, свидетелстващи за преимущества и слабости на страните в конфликта, както и за възможности за изтощаване на съперника. Дали географията на театрите на военни действия ще продължи да се разширява зависи от нивото на турбулентност, което засега остава високо. Високо ниво обаче бележи и дипломатическата активност, чиито двустранни, тристранни и многостранни срещи целят договаряне на интересите на силовите играчи и преследване на мира.
Ниво на висока турбулентност се развива и сред обществените маси в Западна Европа. На фона на все още тровената с русофобия и приспаната от евроатлантизма Източна Европа, мащабните младежки протести във Франция и Италия, прераснали в някои градове в улична война, свидетелстват за геополитическо пробуждане на съзнанието на обществените маси. С искане за увеличаване на държавната поддръжка за образование младежите настояват за спиране на участието на Европа във войната в Украйна и усилване на диалога с Русия. Реалистичното съображение подсказва, че Русия е константен фактор и неотстраним играч в европейските дела. Едва ли е случаен фактът, че голяма част от уличните демонстрации минават под флага на съветското знаме като символ на социалната справедливост.
Преразпределение на зоните на влияние на основни геополитически играчи в света тепърва предстои. Геополитическият номос ще кристализира тогава, когато настъпи баланс на силите. За нас източноевропейците, лишени по силата на обстоятелствата от геополитическа самостоятелност, е важно да не допуснем война в границите на страните си. Структурата на новия световен ред така или иначе ще стане факт в обозримо бъдеще и без наше участие, в която опазването на нашия живот има най-голяма ценност.