Музикалният живот в столицата е пребогат, разнообразен и много интензивен. Почти не минава ден без заслужаващ особено внимание класически концерт, опера или балет, мюзикъл. И все пак в тази своеобразна „корона” блестят някои „перли”, които задълго остават не само в паметта, но и в сърцата на слушатели и зрители. Момент от блестящия концерт на сър Брин Терфел със Софийска филхармония и маестро Найден Тодоров   Такъв бе например концертът на световноизвестния уелски бас-баритон сър БРИН ТЕРФЕЛ в съпровод на Софийската филхармония под диригентската палка на маестро Найден Тодоров. Не е лесно да се намерят подходящи думи, за да се обрисуват вокалните и артистични качества на този исполин и в прекия и в преносния смисъл на оперната музика, емоционалното му въздействие, с което наелектризира публиката в зала „България”. Изключително красив глас – дълбоки и мощни низини като бас, плътен баритонов регистър, безупречно извайване на музикалната фраза. Това обяснява как и защо сър Брин Терфел покорява най-престижните оперни сцени на земното кълбо, като: Метрополитън и Ковънт гардън, Парижката Гран опера и Виенската държавна опера и др. с превъплъщенията си в централните роли на: Мефистофел във „Фауст” от Гуно, Дон Жуан от едноименната опера на Моцарт, злодея Скарпия в „Тоска” от Пучини, Вотан във Вагнеровия „Пръстен…”, Ханс Закс в „Нюрнбергските майстори –певци” (б.а.- тази Вагнерова опера ще бъде поставена и в София през сезона 2026/2027), Алеко от едноименната опера на Рахманинов и др. Сър Брин Терфел Програмата на концерта в зала „България” бе подбрана от самия Брин Терфел с много вкус. Пъстра жанрово, но безукорно стилна, тя разкри широката палитра на вокалното богатство и артистичен талант на уелския певец, заслужил през 2017 г. рицарското звание „сър” и почетно гражданство на Лондонското сити през 2015 г. Известно е, че британските традиционалисти са доста скъпи на подобни признания. Сър Брин Терфел направи пред въодушевената публика в зала „България” не разходка, а направо „тур за овации” от оперни арии на Моцарт и Бетовен, през разтърсващи творби от Мусоргски и Рахманинов или шеговития Росини до майсторите на мюзикъла Фредерик Лоу, Клод- Мишел Шьонберг и др. Останахме поразени от изключителното сценично присъствие на 61-годишния уелсец, който точно на 9 ноември т.г. навърши 61 години. Той не само изпълни концертния подиум с внушителния си, особено за оперен певец, ръст от 193 см, но пеейки, бе и в непрестанно движение по него, изкачи се дори на диригентския пулт на маестро Найден Тодоров, който също много артистичен по дух, веднага „влезе в тон” със своя гост. Сър Брин Терфел със завидна лекота и бързина преминаваше от едно в друго емоционално състояние съобразно спецификата на конкретната ария, общуваше непринудено и със свежо чувство за хумор с публиката. Широко усмихнати, свиреха и класните оркестранти на Софийската филхармония, които видимо изразяваха повдигнатото си настроение и одобрение на гастролиращия артист. Чест прави на световноизвестния бас-баритон, че изрази личното си признание и почит към паметта на Николай Гяуров. Именно в изпълнение от звездния български бас, Брин Терфел е чул преди години „сцената на смъртта” от IV действие на „Борис Годунов” и каватината на Алеко от Рахманинов, и по-късно ги включва в своя репертоар. „Той, големият Николай Гяуров, взе мен, младия певец под своето крило и скоро след това пях Скарпия в „Тоска” с Пласидо Доминго в ролята на Марио Каварадоси”, изтъкна дълбоко развълнуван сър Брин Терфел. Много драматично и прочувствено, приклекнал на колене (трудно се вокализира от такова положение) и на съвършен руски език уелсецът ни поднесе култовата предсмъртна ария на самодържеца Борис Годунов, а после и каватината „Весь табор спит” от операта „Алеко”. Слушайки и гледайки този необикновен концерт, надхвърляйки далеч-далеч формата на оперен рецитал, аз само си мечтаех един ден да имам късмет да се наслаждавам на превъплъщението на този исполин по ръст, но и по талант, в едно цяло оперно представление. ------------- ооооооо ------------- ооооооооо ----------------  Сцена от "Ромео и Жулиета" Балетният състав на Софийска опера и балет откри новия си сезон 2026/2027 г. с три паметни представления на „Ромео и Жулиета” от Сергей Прокофиев. Казах паметни, защото прочутата творба на изтъкнатия руски композитор по едноименната трагедия на Уилям Шекспир е пресъздадена на софийска сцена по концепцията, режисурата и хореографията на безспорно талантливия Калоян Бояджиев. Макар и сравнително все още млад (на 49 години) той има зад гърба си богата и успешна кариера на солист в Държавния театър в Претория (Република Южна Африка), Софийската опера и балет, както и в Норвежкия национален балет. Особено важни са и натрупаният опит и международни награди на родения в София Калоян Бояджиев като хореограф, който от 2019 г. е балетмайстор на основната трупа на Норвежкия национален балет в Осло. Постановката на „Ромео и Жулиета” е паметна и защото в нея са включени и почти всички солисти на нашия първи балет, тъй като основните роли на Жулиета, Ромео, Меркуцио, Тибалт, Бенволио се изпълняват от по четирима различни танцьори, а мъжете се редуват и в по две различни роли. Калоян Бояджиев, Марта Петкова и Никола Хаджитанев представят "Ромео и Жулиета" За прочита на безсмъртната балетна творба от Калоян Бояджиев е характерно умелото съчетаване на класическата техника с новостите на неокласиката и модерния танц. Така прочутото противопоставяне на любовта на двамата млади – Ромео и Жулиета срещу омразата и враждата на техните два именити рода Монтеки и Капулети, придобива съвременно и по-глобално звучене на конфликта изобщо между млади и стари. От всяка една сцена си личи и свободата, която хореографът е дал на балетистите да изявят себе си, своите чувства към танца и движението, не ги е вкарал в общ калъп. Използването пък в сценографията (дело на шведа Евен Борсум) на въртящ се основен декор засилва не само динамиката на спектакъла, но и драматизма на сюжета.  Сцена от "Ромео и Жулиета" Гледах представлението с Марта Петкова (Жулиета) и Фредерико Пинто (Ромео) в централните роли . Марта Петкова, която е и художествен ръководител на балета – една далеч нелека също и административна задача, танцува изящно, като …лекокрила пеперуда. Тя просто лети по сцената, при приземяванията й след солов танц или дует не се чува и звук, изразява ярко както свободата на Жулиета като човешка личност, така и решимостта на 14-годишното (по Шекспир) момиче да отстоява своя избор. Ромео на португалеца Фредерико Пинто (от 2024 премиер- солист в Софийска опера и балет) е едновременно романтичен и мъжествен, много уверен както в своите скокове, така и в сложните поддръжки при дуетите. Не се и съмнявам, че и другите изпълнители на ролите на Жулиета (Боряна Петрова, Вяра Иванчева и Катерина Петрова) и Ромео (Емил Йорданов, Никола Хаджитанев и Цецо Иванов) са също на висота, съдейки по много техни изяви на сцената, които съм гледал. В този конкретен спектакъл на „Ромео и Жулиета” силно впечатление ми направиха също италианецът Винченцо Каруана в ролята на Меркуцио, най-добрия приятел на Ромео и дебютът в София на Етиен Полети (Франция) като Тибалт, пръв братовчед на Жулиета. Няма да забравя и сцената на дуелите, прераснала в масова битка на площада на Верона от първо действие на балета, когато звънът на сабите на солисти и кордебалет бе така синхронзиран в такт с музиката на Прокофиев, че приличаше на …швейцарски часовников механизъм. ------------ ооооо -------------- ооооо --------------- И още едва музикална изява привлече несъмнено вниманието на многобройна публика в столичната зала „Арена 8888” от …по-лекия жанр. Ако може да се нарече „лека” музиката в стил прогресив хард рок с елементи на хеви метъл на английската група „Юрайя Хийп” (Uriah Heep). Та тя диктуваше модата в тази музика през 70-те години и особено в периода 1970-1976 г. и остана любима на не едно поколение фенове. Кой би могъл да забрави хитове на Uriah Heep, като: Lady in Black, Gypsy, The Wizard, Stealin’, Easy Livin’ ?! И разбира се, почти иконичната July Morning, с която вече десетилетия наред посрещаме изгрева на слънцето на 1 юли на черноморския ни бряг. Тези хитове прозвучаха и сега на концерта в Арената. Е, канадецът Бърни Шо, водещ вокал на групата от 1986 г. не е във вокално отношение незаменимия Дейвид Байрън с неговия почти оперен глас, но умее обаче да предизвиква емоции сред публиката. Мик Бокс, въпреки побелялата си "грива", все още е вълшебник на китарата и го доказа за пореден път в продължителното си соло в съпровод само на ударни инструменти. Много добър органист и с достолепен вид е Фил Ленцън. Наподобява малко на покойния Джон Лорд от Deep Purple. Тези зрители, които дойдоха в "Арена 8888" направо за изявата на Uriah Heep и пропуснаха подгряващите от Heavy Pettin', само могат да съжаляват! Шотландците се оказаха много добри хеви метъл и хард рокаджии. БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ Снимки – фотоархив на Софийска филхармония, Софийска опера и балет и на „Юрайа Хийп”