Рапа Нуи, познат още като Великденския остров, е световноизвестен със своите загадъчни монолитни фигури – моаи.

Макар масово да се възприемат просто като гигантски каменни глави, издигащи се над тревата, тези монументи крият малко известна тайна дълбоко под земната повърхност.

Значителна част от емблематичните скулптури се намира по външните склонове на вулкана Рано Рараку

Първите детайлни фотографски свидетелства за тях прави британската антроположка и археоложка Катрин Раутлидж по време на своята историческа експедиция „Мана“ в периода 1914–1915 година.

Безценният фотоархив от нейните изследвания днес се съхранява в Британския музей.

Архивните кадри показват внушителни моаи, частично потънали в земята

Присъствието на конник до колосите на старите фотографии позволява ясно да се осмисли техният гигантски мащаб.

На заден план се вижда самият кратер Рано Рараку, съставен от вулканичен туф.

Именно от този скален материал древните жители на острова са изсекли близо 95 процента от общо около деветстотинте моаи, пръснати из Рапа Нуи.

Разкопките на Раутлидж разбиват мита, че монументите представляват единствено глави

Проучванията разкриват, че всяка статуя всъщност има масивно тяло с прибрани към торса ръце. А по гърбовете им са гравирани сложни петроглифи.

През вековете естествената ерозия и свличането на седиментни маси от вулканичните склонове постепенно са затрупали фигурите. На повърхността са останали само техните лица.

Снимки: Pixabay

Материалът Тайна под земята: Какво крият каменните колоси на Великденския остров е публикуван за пръв път на Мегавселена.