България отново се нарежда сред държавите с високи цени на основни хранителни продукти. Проверка на „Телеграф“, обхващаща няколко европейски страни, показва, че за част от храните българските потребители плащат значително повече от германците и британците. Най-фрапираща е разликата при сиренето, но сериозно разминаване има и при кашкавала, прясното мляко, яйцата и гаудата. Сравнението е направено на базата на ориентировъчни цени, събрани от различни източници, като стойностите могат да варират според търговската верига, марката и разфасовката. Сиренето в България почти два пъти по-скъпо от Германия Най-голямата разлика е при гръцкото салатно сирене, известно като фета. В българските магазини опаковка от 200 грама струва 3,70 евро, което прави 18,50 евро за килограм. В Германия същото количество излиза около 1,90 евро, или 9,50 евро за килограм. Сериозно разминаване има и при кашкавала. В германските супермаркети опаковка от 750 грама може да се намери за 5 евро, докато у нас цената достига 7,60 евро. Това означава, че българският потребител плаща с над 50% повече. Подобна е ситуацията и при други видове сирена. Продукти в кутии, които в България се продават за над 10 евро на килограм, могат да бъдат намерени в Нидерландия за 5-6 евро. Млякото, яйцата и гаудата също са по-евтини в Германия Разликите не се ограничават само до традиционните млечни продукти. Българите плащат повече и за прясно мляко, яйца и популярното сирене гауда. Според проверката цените са следните: Продукт България Германия Фета, 200 г 3,70 € 1,90 € Кашкавал, 750 г 7,60 € 5,00 € Прясно мляко 1,70 € 0,95 € Яйце, 1 бр. 0,30 € 0,20 € Гауда, 200 г 3,00 € 1,60 € Така прясното мляко у нас излиза с близо 79% по-скъпо, яйцата са с 50% по-скъпи, а при гаудата разликата достига 87,5%. При сравнение на кошница от шест основни продукта проверката отчита приблизително 7 евро в Германия срещу близо 9 евро в България. Това е разлика от около 29%. Великобритания изненадва с най-ниски цени Още по-изгодно излиза пазаруването във Великобритания. Според събраните данни аналогична кошница струва около 6,60 евро. В британските магазини някои от основните продукти могат да бъдат купени за под един паунд. Прясното мляко струва около 85 пенса, хлябът – 75 пенса, а едно яйце – 19 пенса. Гръцкото салатно сирене се предлага за около 85 пенса за 200 грама, докато същото количество чедър може да се намери за 97 пенса. В Италия и Гърция обаче цените са близки до българските. За разглежданата кошница в Италия са необходими приблизително 10 евро, а в Гърция – 9,60 евро. Тези суми са ориентировъчни и не представляват официално статистическо сравнение на еднакви продукти и количества във всички държави. В Гърция кафето и сладкишите са по-достъпни Проверката показва интересни разлики и при други стоки в южната ни съседка. В обикновено гръцко кафене кафето струва около 2 евро, докато фрапето се предлага между 2,50 и 3 евро. Сладкишите започват от приблизително 3 евро за парче торта или паста. Портокалите за сок се продават за около 1-1,20 евро, а ябълките на сергиите струват между 1,20 и 1,50 евро. Кафе капсулите са между 4 и 5 евро за опаковка от 10 броя в зависимост от производителя. Сиренето в Гърция варира между 10 и 15 евро за килограм според качеството и марката. Хлябът от хлебарница струва между 1,20 и 2,50 евро за самун, като цената зависи от размера и вида му. При горивата обаче ситуацията е различна. Литър дизел достига около 2 евро, а бензинът струва поне 2,20 евро за литър. В Испания има големи разлики между търговските вериги Различна картина се наблюдава в Испания, където германските дискаунт вериги са предпочитани от част от потребителите с по-ниски доходи и от имигранти. Това разказва Валери Кунов, българин, който живее от 20 години в Испания. По думите му тези магазини предлагат основен асортимент, в който преобладават испанските стоки. Според неговите наблюдения обаче качеството на храните в местните испански вериги е значително по-високо. Кунов дава пример с испанските кашкавали и сирена, чиито цени варират от 9 до 50 евро за килограм. По-скъпите разновидности често съдържат трюфели, ядки или други специални съставки. Подобни ценови разлики могат да се срещнат и в България, особено при вносните продукти. Гръцкото кисело мляко, известно в Испания като „гриего“, се продава за около 2,10 евро, като се отличава с висока масленост и съдържание на сметана. Цената на килограм кисело мляко в България е приблизително същата. За разлика от това, половинкилограмова опаковка краве, овче или козе кисело мляко в Испания струва над 2 евро, докато у нас подобни продукти могат да се намерят за около 1,30-1,40 евро. Кунов посочва и съществуването на испанска търговска верига, организирана на кооперативен принцип от производители. Според него там цените са приблизително два пъти по-ниски в сравнение с останалите вериги. Месопреработвателите: Доставните цени за България и Европа са еднакви На фона на разликите в магазините възниква въпросът защо определени храни се продават по-скъпо в България, въпреки че производителите работят на общия европейски пазар. Председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов заявява, че предприятията доставят колбаси на еднакви цени както за българския пазар, така и за останалите държави от Европейския съюз. Той подчертава, че производителите нямат контрол върху надценките, които търговците поставят върху продуктите. „За нас е важно да продаваме повече продукция независимо къде, защото доставните цени са еднакви“, коментира Урджанов. Подобна позиция изразява и Марк Иванов, ръководител на маркетинга в месопреработвателно предприятие в Русе. По думите му разликата между доставните цени на месните продукти от породата Черен ангел за България и Германия, където предприятието изнася продукция, е минимална. Тези твърдения насочват вниманието към търговските надценки, но сами по себе си не доказват каква част от разликата в крайните цени се дължи на тях. Значение имат също разходите за логистика, обемите на продажбите, конкуренцията и условията на конкретния пазар. Ще поскъпват ли храните до края на годината? Атанас Урджанов уверява, че месопреработвателите възнамеряват да задържат цените на продуктите си до Нова година. Той обаче уточнява, че заради динамичната икономическа обстановка не може да се ангажира с по-дългосрочна прогноза. Междувременно сравнението показва, че при редица основни храни българските потребители продължават да плащат повече от купувачите в някои западноевропейски държави. Особено осезаеми са разликите при млечните продукти, които заемат важно място в ежедневното потребление на домакинствата. Въпреки това отделните ценови примери не са достатъчни, за да се определи общото място на България по скъпотия на храните в Европейския съюз. За подобен извод е необходимо сравнение на представителни потребителски кошници, отчитащо еднакви количества, качество и период на наблюдение.