Текстът твърди, че лобизъм спира пътища и лифтове като на Витоша
Автор на текст с заглавие Безобразен, разпасал се лобизъм на „екологични” рекетьорски мрежи настоява да се сложи край на това, което определя като произвол при блокиране на проекти за критична инфраструктура в България. Според изложената позиция проблемът не идва от европейското екологично законодателство или от конкретни политики на ЕС.
Сравнение с Европа: пътища и лифтове
В текста се прави сравнение с други европейски държави. Авторът посочва пример с градче близо до Инсбрук, където по склоновете на Алпите били изброени 14 лифта за туристи и скиори.
На този фон се дава пример с Витоша, за която се твърди, че вече не работи нито един лифт.
Паралелно с това авторът заявява, че в Европа има „несравнимо по-гъста мрежа“ от магистрали и други пътища, които преминават през различни региони и територии.
Твърдения за натиск и корупция около инфраструктурни проекти
Основната теза в материала е, че в българския случай става дума за лобизъм, който според автора е „толериран“ от институции, описани като потънали в корупция. Текстът твърди, че „екологични“ рекетьорски мрежи печелят големи суми чрез законов, съдебен и политически натиск, включително „външен“, върху проектирането и реализацията на проекти от критичната инфраструктура.
Авторът свързва този натиск и с „институционализирана корупция“ по високите етажи на властта. Според позицията това било сред основните причини България да остава в ролята на най-неразвита страна по отношение на изграждането на критична инфраструктура.
Призив: разграничаване между екология и „екология“
Материалът завършва с призив „на този произвол да се сложи край“. Според автора това изисква гражданското общество да спре да приема „екологичните“ лобисти като свои представители.
В текста се настоява да се прави разграничение между автентична екологична дейност в подкрепа на съхраняването на природата и „екологична“ дейност, описана като насочена към финансов интерес на малка група хора.