Когато на 14 ноември 1977 г. в Анкара България и Турция подписват допълнителен протокол към спогодбата за изселване, въпросът за разделените семейства вече е отворен повече от десетилетие. Документът увеличава рязко броя на хората, които Турция трябва да приема – от 300 на до 1300 души седмично.

Новата квота важи до края на ноември 1978 г. По протокола в Турция се изселват още около 62 000 души. Така приключва основният етап на договореното между двете държави „събиране на семейства“, започнало с подписаната на 22 март 1968 г. спогодба.

Спогодбата от 1968 г. урежда кой може да замине

Основният документ влиза в сила на 19 август 1969 г. Той дава възможност да се изселят български граждани от турски произход, чиито близки роднини са напуснали България и са се установили в Турция до 1952 г.

В обхвата попадат съпрузи, родители, баби и дядовци, както и определени категории братя, сестри и деца. Самото изселване е предвидено да се извършва всяка година между 1 април и 30 ноември, като първоначалното ограничение е до 300 души седмично.

„Настоящата Спогодба урежда въпроса за изселването на желаещите да се изселят в Турция български граждани от турски произход“, гласи първият член на документа.

От документи и визи до заминаването

Желаещите да заминат трябва да подадат документи пред българските власти в шестмесечен срок от влизането на спогодбата в сила. Предвидено е паспортите да се издават в срок до 45 дни, а турските представителства да дават входни визи също в рамките на 45 дни.

Изселниците имат право да вземат със себе си документи за гражданско и имуществено състояние, образование, професия и трудов стаж. Разрешено е и безмитното изнасяне на лични и домашни вещи, както и на инструменти, сечива и машини, необходими за занаята или земеделската дейност на заминаващите.

На практика ограниченият седмичен прием и забавянето при издаването на входни визи оставят хиляди хора в очакване. В навечерието на протокола българската страна настоява процедурата да бъде ускорена, тъй като значителен брой кандидати вече разполагат с необходимите документи, но не могат да заминат.

Близо 130 000 души се установяват в Турция

Увеличаването на квотата през 1977 г. превръща последната година от действието на спогодбата в най-интензивния етап на изселването. Между 1969 г. и 1978 г. в Турция се установяват близо 130 000 души.

Този поток не трябва да се смесва с последвалото масово изселване през 1989 г. Протоколът от 1977 г. е част от договорен режим, насочен формално към разделени семейства, докато събитията от 1989 г. са свързани с насилствената асимилационна политика на комунистическата власт и принудителното напускане на страната от стотици хиляди български граждани.

За хората, заминали по спогодбата, протоколът означава възможност след години на чакане да се съберат с близките си в Турция. За България и Турция той бележи края на един продължителен и тежък епизод от двустранните отношения през социалистическия период.

Източници: bta.bg