Джесика Розен лежи на тревата и прикрива с тялото си непознато малко момиче. Тя е бременна в петия месец, не знае името на детето и не вижда родителите му, но му говори тихо, докато около тях летят куршуми.

„Всичко е наред. Аз съм с теб. Ще бъдем в безопасност. Нищо няма да ни се случи“, прошепва Розен.

Минути по-рано тя е търсила собствения си малък син. След това забелязва плачещото дете и инстинктивно се хвърля върху него. От мястото си вижда как жена, лежаща на около метър от нея, е простреляна в главата.

„Тя беше човек, а след това вече не беше човек“, разказва Розен.

Кръвта на жертвата се стича по челото ѝ, а частици от тялото попадат в косата ѝ. „Всичко, което можех да направя, беше да лежа там. Беше въпрос на време“, казва тя.

Празникът, прекъснат от изстрели

На 14 декември 2025 г. около 1000 души се събират в Арчър Парк край Бонди Бийч в Сидни за „Chanukah by the Sea“ – семейно събитие в началото на еврейския празник Ханука. Децата си рисуват лицата, посещават зоокът и празнуват край океана.

Малко след 18:40 часа двама въоръжени мъже заемат позиция на издигнат пешеходен мост и започват да стрелят по хората в парка. Част от присъстващите първоначално приемат звука за фойерверки. За около осем минути са убити 15 души, включително 10-годишната Матилда Бритван, а десетки са ранени.

Почти година по-късно 90-годишната Ева Гелър умира в болница от получените при нападението рани. Тя е оцеляла от Холокоста. Нападението се превръща в най-тежката масова стрелба в Австралия от клането в Порт Артур през 1996 г., при което загиват 35 души.

„Предпочитам да умра, докато опитвам“

Леибел Лазароф, 20-годишен стажант-равин от Тексас, разбира почти веднага, че звуците са от стрелба. Той се прикрива до автомобила си, а след това вижда ранен полицай. Лазароф пропълзява до него и използва тениската си, за да направи временен турникет.

Докато се опитва да помогне, самият той е прострелян в корема. „Аз съм на 20 години. Никога не съм очаквал да умра по този начин“, спомня си той. Лазароф казва, че е мислел за бъдещето си и за семейството, което е искал да създаде.

Елон Зизер е на събитието с двете си деца и родителите си. Когато започва стрелбата, тримата възрастни лягат върху децата, за да ги защитят. Зизер е прострелян шест пъти.

„Бяхме на първия ред и този човек се приближаваше. Знаех, че сме загубени. Но винаги бих предпочел да умра, докато опитвам, вместо просто да бъда екзекутиран“, разказва той.

От дома си срещу плажа Кайтлин Дейвидсън вижда как нападателите стрелят и презареждат оръжията си. „Нямаше пауза или колебание. Само убийства“, казва бившата медицинска сестра от травматологично отделение.

Кадри от нападението показват и как минувачът Ахмед Ал-Ахмед хваща един от нападателите отзад и му отнема оръжието. Разказите на оцелели, близки на жертвите, свидетели и първи реагирали са включени в документален филм на Channel 4, посветен на събитията от Бонди Бийч.

Източници: dailymail.co.uk, abc.net.au