„Моите седем бащи“, Андрев, Валден, превод Ева Кънева, издателство „Емас“ „Майките и децата принадлежат към един вид, а бащите – към друг, и двата вида водят хилядолетна война“ – си мисли Андрев, докато с майка си и по-малките си сестриче и братче се лутат от квартира на квартира с разпадащи се автомобили, мизерни дрехи в кашони от банани, от град на град, кой от кой по-неуютен и студен. В началото на историята Андрев е на 7 години, към края й – на 14, и през това време в орбитата на майката се завъртат 7 мъже, за които момчето си е задавало въпроса какво ли е да нарече този човек „татко“. Всеки от седмината – ужасен по свой собствен начин…