На днешния 14 ноември се навършват 32 години от смъртта на изтъкнатия поет и преводач Александър Муратов.
Александър Муратов (псевдоним на Христо Мотов Мишев), български поет и преводач, е роден на 15.06.1914 г. в с. Ясен, Плевенско. Завършва прогимназия в родното си село, учи в Плевенската гимназия (1927-1930) и в Педагогическо училище в Ловеч (1930-1932). Следва романска филология в Парижката Сорбона (1936), завършва я в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” (1940). Като студент членува в нелегалния литературен кръжок “Христо Смирненски”, сътрудничи на легалните издания на РМС. Активно участва във всички студентски акции и стачки. Учител в Асеновград (1941) и село Славяново, Плевенско (1941-1944). Редактор (1945-1947) и отговорен редактор (1950-1953) на сп. “Кооперативно другарче” и “Пламъче”. Печата за първи път през 1931 г. в сп. “Българска реч”. Автор е на стихосбирките: “Близо и далече” (1940), “Дунавска пролет” (1950), “Сегашно време” (1955), “Спасена светлина” (1960), “Предвестник. Избрани стихотворения” (1964), “Малък квартал” (1968), “Под други небеса” (1970), “На тоя свят” (1973), “Хлябът на дните. Избрани стихотворения” (1974), “Жива природа” (1975), “Горещници” (1980), “Пробен камък” (1990) и др. Издава сборник със сатирични творби “На разни адреси” (1962).
Автор на книги за деца. Превежда стихове от испански, често в сътрудничество с Атанас Далчев (“Испански поети”, 1948 г., и др.), от руски, френски и италиански. Съставител е на антологиите “Латиноамериканска поезия” (1968, съвместно с А. Далчев), “Съвременна белгийска поезия” (1969, съвместно с Ф. Верезен), “Антология на световната поезия за морето” (1971, съвместно с А. Далчев), на “Испански и латиноамерикански поети” (1980) и др. Заслужил деятел на културата (1972).
Умира на 14.11.1994 г.
ГОДИШНИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ НАГРАДИ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ В ПЛЕВЕН НОСЯТ ИМЕТО НА АЛЕКСАНДЪР МУРАТОВ – УЧРЕДИТЕЛ И ПЪРВИ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТВОРЧЕСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ.