Рядко се удава възможност да видим черни лешояди отблизо. А те наистина са внушителни. Размахът на крилете им може да достигне 3 метра. Най-едрата граблива птица в Европа е и най-старателният чистач в природата. Именно затова природозащитните организации полагат неимоверни усилия да върнат това ключово звено в дивия свят на България, предаде NOVA. С експерти от фондация “По-диви Родопи” и Българското дружество за защита на птиците пътуваме към отдалечен район в Източните Родопи край Маджарово. След няколко месеца адаптация, 5 нови черни лешояда предстои да полетят свободно към новия си живот тук. Вратата на волиерата се отваря, а ние тихо наблюдаваме поведението на младите птици от специално укритие встрани. Някои веднага политат навън, други не бързат. Д-р Добромир Добрев от БДЗП разказва: "Птиците са спокойни. Ще им трябва известно време, може би няколко часа, за да слязат на земята от кацалките. След това ще излязат навън свободно".

Към 2026 година общият брой на черните лешояди, адаптирали се и излетели в Източните Родопи е 45. Идват в страната ни от Испания. Някои от тях са от спасителни центрове, други са поколение на двойки, отглеждани с помощта на човека. И в двата случая, след като пристигнат в България през пролетта, прекарват няколко месеца във волиера, за да свикнат с новия си дом. "Тук птиците се поставят буквално в тяхната естествена среда. Сред гнездовия хабитат. Близо до други лешояди, които се хранят пред тях", разказва още Добрев. Така чуждоземците създават първи социален контакт с местните птици. Запечатват в главата си особеностите на средата и поведението на своите български събратя. Веднъж озовали се на свобода, лешоядите остават без защита на непознато място. Христо Христов от Фондация “По-диви Родопи” допълва: "Въпреки че клетката е доста голяма и те имат възможност да тренират там, първият полет е доста неуверен. Добре са им развити мускулите, но нямат умения за дълъг полет".

Дори и след като полетят на свобода, в началото лешоядите са под постоянно наблюдение. Обикновено първите дни кацат по високи, открити места или по изградените платформи в дърветата. Всеки ден правят малки и несигурни полети, докато усетят увереност за по-дълги разстояния.

"Всяка птица има на гърба си GPS предавател. Също така комбинираме дистанционното наблюдение с реално проследяване с бинокъл", казва още Христов. Дни наред експертите на БДЗП и “По-диви Родопи” се взират с биноклите. Слеят коя птица как ще се справи с предизвикателствата на дивия свят в Родопите. За доброволци като Добри часовете на открито са безценни уроци по природозащита. Добромир Йорданов е доброволец. Той ракзава: "Учих програмиране и имах бърнаутнах. Казах си, че искам да съм близо до природата, а това харесвах като малък. Животът пред компютъра ми дойде вповече".

Най-добрите чистачи в дивата природа обаче се оказват жертва на доброто, което правят. Постоянно сме свидетели на случаи, в които лешояди попадат на поставени от човека отрови за хищници.

"Толкова усилия, толкова грижи. Не говорим, колко струва всичко това. Но усилията, грижите, емоционалната загуба са много големи", споделя още Христов. Въпреки всичко, наблюденията на освободените вече черни лешояди дават голяма надежда. 20 от птиците са оцелели и продължават да летят над планината. 7 от тях са заели гнезда. Постепенно се оформят двойки, които дават поколение. "Тази година имаме първите двойки, успели да отгледат потомство. Имаме две малки, които излетяха от гнездата си", разказва Добрев. Програмата по възстановяването на безценния за природата вид в Родопите продължава до 2029 година. Поне още 2 групи по няколко лешояда ще пристигнат от Испания, за да се адаптират и полетят на свобода из планинския безкрай на Родопите.