Захарният диабет води до промени в мастната и белтъчната обмяна и тази на витамините, минералите и микроелементите
Захарният диабет е опасно обменно-метаболитно заболяване, което се характеризира с повишена кръвна захар, резултат от абсолютна или относителна липса на инсулин в организма, или от невъзможност инсулинът да бъде използван ефективно, обясни д-р Станимирa Станчева-Василева – началник отделение по Ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Пловдив“ по повод Световния ден за борба с диабета- 14 ноември.
Тя добави, че естеството на заболяването е свързано с разстройство в обмяната не само на въглехидратите в лицето на кръвната захар, но води и до промени в мастната и белтъчната обмяна, в обмяната на витамините, минералите и микроелементите.
Водноразтворими витамини. Най-често по-ниското им ниво е свързано с повишеното им отделяне с урината.
Витамин В1 /тиамин/ подпомага превръщането на въглехидратите в енергия, а мастноразтворимата му форма /бенфотиамин/ пречи на увреждането на най-малките по размер кръвоносни съдове, вкл. и тези, в най-атакуваните от диабета органи-периферни нерви, очно дъно, бъбреци.
Храни с богато съдържание на Витамин В1 са пълнозърнести култури, семена, ядки, бобови, свинско месо. Витамин В2 /рибофлавин/ контролира производството на енергия в клетката и участва активно в антиоксидантната защита.
Доброто му ниво осигурява нормално функциониране на нервната система и очите.
Животински храни като източник за Витамин В2 са субпродукти /черен дроб и бъбреци/, мляко и млечни произведения, варените яйца, говеждо и пилешко месо, риба и морски дарове.
С растителен произход е в зелени листни зеленчуци, гъби, бадеми, семена, бобови растения.
Витамин В6 /пиридоксин/ контролира над 100 ензимни реакции, вкл. и тези в клетките на панкреаса. Колкото по-добро е нивото му в организма, толкова вероятността за усложнения от диабета намалява.
Набавя се при консумация на ядки /слънчогледови ядки, шам-фъстък/, пуешко месо, риба, нахут, банани и авокадо.
Витамин В12 /цианокобаламин/ е с основна роля за здрава нервна система-той е гардът срещу периферна полиневропатия.
Допълнително той участва в производството на червени кръвни клетки и на ДНК, контролира енергийния метаболизъм и намаля нивата на хомоцистеина /аминокиселина, която повишава риска от съдови инциденти/.
Съдържа се в голямо количество в субпродукти, миди, риби, говеждо и агнешко месо, млечни продукти и яйца.
Основна причина за дефицита му при диабетици е приемът на лекарства от групата на бигванидите /метформинови препарати/, които пречат на усвояването на витамин В12 в червата.
Този риск е по-висок при по-продължителен прием. Американската диабетна асоциация препоръчва ежегоден контрол на ниво на витамин В12 при диабетици, приемащи метформин. Витамин С /аскорбинова киселина/ е известен като универсален антиоксидант.
Като такъв той намаля оксидативния стрес, неутрализира свободните радикали и предпазна клетките и кръвоносните съдове.
Най-богати храни на Витамин С са пресните плодове и зеленчуци /цитрусови плодове, червени чушки, киви, броколи/.
Витамини А, Д, Е и К са представители на мастноразтворимите витамини. За правилното им усвояване е важно те да бъдат приемани с храна.
Витамин А /ретинол/ подпомага развитието и правилното функциониране на клетки в панкреаса, произвеждащи инсулин и контролира синтезирането на самия хормон.
Липсата му уврежда бета-клетките и ги прави функционално негодни, причина е за лошо зрение и по-бавното заздравяване на рани.
Съдържа се в черен дроб, рибено масло, жълтъкът на яйцето, мляко, млечни продукти, мазни риби, моркови, сладки картофи, червени чушки, тъмнозелени листни зеленчуци, плодове с оранжев цвят.
Витамин Д /холекалциферол/ кара клетките да усвояват по-добре инсулина и нормалното му ниво ограничава появата или тежестта на усложнения на диабета. Той също така намалява риска за поява на диабет.
С най-богато негово съдържание са мазни риби, яйчен жълтък, говежди черен дроб, млечни продукти, гъби. Витамин Е /токоферол/ е мощен антиоксидант.
При диабетиците подобрява инсулиновата чувствителност, защитава съдовете, заздравява клетъчните мембрани и така предпазва от усложнения.
Отлични негови източници са растителни масла, семена, ядки, листни зеленчуци, авокадо, къпини, боровинки, киви.
Витамин К участва с процеса на производство на хормона инсулин от бета-клетките на панкреаса и понижава инсулиновата резистентност.
Едната му форма /вит. К1/ се съдържа в зелени билки /магданоз, босилек, мащерка/ и в зеленчуци /спанак, рукола, пресен лук, зеле/, а другата му форма /вит. К2/ се набавя от сирена, млечни продукти и яйчен жълтък.
Микроелементите са нужни на организма в минимални количества, но липсата им води до сериозни здравословни проблеми.
Желязо-диабетиците с бъбречни усложнения често имат анемия, свързана с железен или В12-дефицит.
Тя може да е причина за нереален резултата на гликирания хемоглобин /показател на средната стойност на кръвна захар за период от 3 месеца назад/.
Освен животински източници, има и такива с растителен произход /черен шоколад, боб, леща, тофу, семена и ядки/.
Едновременният прием с вит. С осигурява по-добро усвояване на желязото в стомашно-чревния тракт. Цинкът играе ключова роля за синтеза, съхранението и действието на инсулина.
Ниските му нива корелират с по-лош метаболитен контрол и със съдови усложнения.
По-пълноценно се усвоява от животински храни /стриди, червено и птиче месо, морски дарове, млечни продукти и яйца/, спрямо растителни храни /тиквени семки, пшеничен зародиш, ядки, бобови растения, какао на прах/.
Йодът индиректно чрез променена функция на щитовидната жлеза може да промени клиничното протичане на диабета.
Източник на йод за човека са готварската йодирана сол /основен източник/, келп, нори, риба треска и риба тон, прясно и кисело мляко, сушени сини сливи, яйце.
Селенът предпазва клетките, вкл. и панкреасните от оксидативен стрес и потиска проинфламаторните маркери.
Храни като риба, морски дарове, яйца, пълнозърнести храни, слънчогледови семки и бразилски орех /само 1–2 ядки дневно покриват дневната нужда/ са ценен източник на микроелемента.
Медта е основна съставка в ензим, контролиращ неутрализирането на вредните радикали.
В нормални граници това му приписва антиоксидантни свойства, осигурява правилното функциониране на имунната и нервната система, образуването на червени кръвни телца и производството на колаген в кожата.
Повишените му нива обаче имат противоположни ефекти върху организма-в излишък медта засилва оксидативния стрес в организма.
Най-добрият хранителен източници на мед е патешкият черен дроб. Освен него са морски дарове, ядки, семена, бобови храни, елда, киноа, черен шоколад, какао, гъби шийтаке.
Хромът е незаменим микроелемент, който доказано подпомага действието на инсулина и усвояването на глюкозата от клетките, контролира апетита и потиска желанието за сладко.
Негови източници са бирената мая, пълнозърнести храни, броколи, зелен фасул, домати, батати. Когато се набавят от плодови пресни сокове от грозде или портокали, количеството им трябва да е съобразено с хранителния режим на пациента.
Алфа-липоевата киселина е сяросъдържащо съединение, което се синтезира в митохондриите на клетките и е мощен антиоксидант, който се използва широко като допълваща терапия при захарен диабет.
Отлично повлиява симптомите на диабетната полиневропатия като парене, болки, изтръпване, мравучкане, студенина по краката.
Тя също така може леко да подобри инсулиновата чувствителност и усвояването на глюкозата от клетките.
Количеството, което тялото произвежда самостоятелно е сравнително малко.
Набавянето с храната също е ограничено, но като негови хранителни източници споменаваме животински черен дроб, сърце, бъбреци, червено месо, спанак, броколи и картофи.
Всички изброени витамини, минерали, микроелементи и антиоксиданти са необходими за правилното функциониране на организма, включително и на ендокринната система.
Оптималните си ефекти те реализират само когато са в допустимите им норми.
Храната е един от източниците им за набавяне.
Когато е необходима корекция на недостигът им, същият трябва да се осигури с лекарствени средства.
Последните следва да са назначени от общопрактикуващ лекар, ендокринолог, специалист по хранене или фармацевт. Така пациентите ще получат квалифицирана и безопасна за здравето им подкрепа.
Около 589 милиона възрастни по света живеят със захарен диабет, което представлява 11,1 % от възрастното население.
Още 252 милиона възрастни не знаят, че имат това заболяване. Допълнителни 635 милиона възрастни имат нарушен глюкозен толеранс-предиабетно състояние.
Множество световни организации алармират за сериозността на проблема поради здравословните, икономически и социални последици, които заболяването причинява на засегнатите, семействата им и на обществото като цяло. На всеки 9 секунди един диабетик губи живота си.
Сведения за заболяването има от дълбока древност, като първото описание е намерено в египетски ръкописи 1500 г. пр.н.е.
По-късно древни учени като гръцкият лекар Аполоний и древноримският лекар Гален отбелязват, че това е рядко срещано заболяване за тогавашното време. 4 века сл.н.е. индийски учени първи „класифицират“ заболяването на две форми- 1 тип при млади хора и 2 тип при хора с наднормено тегло.
В днешно време основните типове захарен диабет са-инсулинозависим захар диабет-тип 1, неинсулинозависим захарен диабет-тип 2 и гестационен диабет-диабет по време на бременност.
Докато захарен диабет тип 1 е свързан с автоимунна генеза, то за захарен диабет тип 2 водещо значение за появата му имат начина на живот с познатите ни рискови фактори-наднормено тегло, обездвижване, нездравословно хранене, тютюнопушене, хроничен стрес и генетичната предразположеност. Гестационният диабет най-често е преходно състояние.
Класическата триада на изява на заболяване включва-полиурия /обилно уриниране/, полидипсия /силна жажда/ и полифагия /повишен апетит/.
Допълнителни симптоми са отслабено зрение, трудно заздравяване на рани, чести инфекции, покачване на тегло /тип 2/, загуба на тегло /тип 1/, сърдечно-съдови заболявания или инциденти, артериална хипертония.
Съобразно типа на захарния диабет се прилага различно лечение. Тип 1 захарен диабет изисква инсулиново лечение и тук то е без алтернатива за друго лечение за момента. Тип 2 захарен диабет позволява лечение с неинсулинови средства. И за двата типа са абсолютно задължителни правилното хранене и адекватната физическа активност.
The post Как да се пазим от захарния диабет appeared first on Пловдив Онлайн.