Кулоарите на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград станаха арена на прелюбопитен административен сценарий, който повдига сериозни въпроси относно субективизма при подбора на държавни служители. Официалните протоколи от приключилите конкурси за ключови експертни позиции в дирекция „Превантивна дейност“ очертават пълен институционален парадокс. Един и същи кандидат, явил се едновременно за две длъжности в едно и също тясно направление – „Биологично разнообразие, защитени територии и зони“, се оказва едновременно неспособен да покрие прага за главен експерт заради устното събеседване и в същото време е класиран на първо място за младши експерт с висока оценка от интервюто.
В центъра на казуса е кандидатката Дафина Божинова-Маркова, която демонстрира безапелационна теоретична подготовка в надпреварата за стола на главен експерт. На писмения тест тя постига впечатляващите деветдесет и пет от сто възможни точки, като отговаря правилно на деветнадесет от общо двадесет въпроса. Единственият ѝ конкурент, фигуриращ в документите ту като Денис, ту като Дениз Газиев, не успява да премине прага и отпада още на писмената фаза. На интервюто обаче се разиграва ключовият обрат. Изпитна комисия, председателствана от Галина Цветкова, оценява Маркова с 3,57 при минимално изискуем праг от 4,00 точки. Така, въпреки че нормативната формула отрежда на кандидатката висок краен сбор, конкурсът е прекратен без класиране на основание чл. 47 от Закона за държавния служител, оставяйки щатната бройка вакантна.
Истински интересната интрига, която репортерите на „Топ Преса“ извадиха на светло от публичните регистри, започва с паралелната надпревара за длъжността младши експерт. В същия този отдел Божинова-Маркова отново сяда пред комисията, водена от същия председател. Макар на писмения тест за по-ниския ранг тя да показва по-слаб резултат с петнадесет верни отговора, на устното събеседване оценките рязко се покачват до 4,06. Този резултат се оказва напълно достатъчен да прехвърли цедката и да ѝ осигури първото място в крайното класиране.
Макар формално изискванията за главен и младши експерт да се различават по обем и ниво на управленски компетентности, подобна ножица в рамките на едно и също направление поражда закономерно обществено любопитство. Въпросът дали устното интервю не се превръща в удобен филтър за спиране на кандидати с отличен теоретичен ценз е тема, по която медията ни традиционно търси прозрачност. „Топ Преса“ депозира серия от въпроси по Закона за достъп до обществена информация до ръководството на екоинспекцията, като ще настоява за огласяване на индивидуалните оценъчни карти, мотивите за двете коренно противоположни оценки и пълния протокол от заседанията. Предстои да стане ясно дали незаетата длъжност за главен експерт ще бъде преиграна с нови условия и дали зад странните оценки не прозират познатите кадрови игри в регионалните структури на държавата.
Материалът Кадрови парадокс в РИОСВ – Благоевград: Скъсаха на устно кандидатка с 95 точки на теста за главен експерт, но я класираха първа за младши е публикуван за пръв път на ТопПреса.