С възпоменателна церемония, поднасяне на венци и празнична програма село Баня отбеляза 148 години от Кресненско-Разложкото въстание и трагичните събития, останали в историята като Баненска буна.
„Изгаря Баня в огъня жесток неспирен и пепел стеле се навред, дори в чаирите. Кат черни гарвани опушени стърчат останалите само единадесет къщи, но и над тях не секва в този ден плачът на хората.“ С тези думи на Атанас Ячков беше припомнена една от най-тежките трагедии в историята на Разложкия край.
Тази година се навършват 148 години от Баненска буна – драматично събитие, оставило дълбока следа в историческата памет на местната общност и превърнало се в символ на страданието и саможертвата в борбата за национално освобождение.
Всяка година на 14 ноември жителите на село Баня отдават почит на героите и невинните жертви на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 година. То остава в историята като първия въоръжен опит на българите, останали извън пределите на свободна България след Берлинския договор, да защитят правото си на свобода и национално обединение.
Въстанието възниква като израз на стремежа към единство на българския народ и е подкрепено от духовници, просветени общественици, войводи и цели населени места, повярвали в идеала за освобождение.
Наред с примера за героизъм обаче, то оставя и една незаличима следа от болка в историята на региона – трагедията, известна като Баненска буна.
На 14 ноември 1878 година село Баня преживява един от най-драматичните моменти в своето съществуване. По време на жестокото потушаване на въстаническите действия османски войски опожаряват стотици домове, работилници и търговски обекти. Десетки семейства са лишени от своите близки, а голяма част от населеното място е унищожена.
След разрушенията прави впечатление ужасяващият мащаб на трагедията – от цялото село остават едва единадесет оцелели къщи.
Именно заради огромните човешки и материални загуби Баня остава в историческите хроники с определението „втория Батак“ на Разложкия край.
След разгрома на Кресненско-Разложкото въстание хиляди българи от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други райони на Македония са принудени да напуснат родните си места и да потърсят убежище в пределите на Княжество България.
Разгледай картиВъпреки опустошението и страданието паметта за жертвите и героите оцелява през поколенията и остава неразделна част от историята на борбата за свобода.
Днес, близо век и половина след трагичните събития, жителите на Баня продължават да съхраняват спомена за онези дни.
Пред паметника на героите и жертвите на Баненска буна венци и цветя поднесоха кметът на община Разлог Красимир Герчев, председателят на Общински съвет – Разлог Иван Димитров, кметът на село Баня Николай Ушев, директорът на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ Борислав Груев, председателят на местното читалище Мария Попова, както и жители и гости на населеното място.
С едноминутно мълчание и сведени глави присъстващите изразиха своята признателност към всички мъже и жени, които са дали живота си в името на свободата.
В рамките на възпоменанието беше представена и специална програма, посветена на Кресненско-Разложкото въстание и трагедията на Баненска буна. В нея участие взеха вокална група „Пиринска фантазия“ с ръководител Яна Добрева, мъжка фолклорна група с ръководител Илия Пукнев, както и ученици с ръководител Марина Рачева, които изпълниха артистичен прочит на произведението „Разказ за грабенето на Манка Рачева“. Водещ на церемонията беше Надежда Кехайова.
Материалът Село Баня сведе глава пред жертвите на една от най-трагичните страници в Разложко е публикуван за пръв път на ТопПреса.