Организацията предупреждава за риск от бедност за семейства след инсулт.
Асоциацията за инсулт и афазия (АИА) заявява, че се противопоставя на предложенията за замразяване на възнагражденията на личните асистенти на тазгодишното равнище без индексация. Организацията отхвърля и идеята трудовите договори да бъдат заменени с договори, които не гарантират равностойна трудова и осигурителна защита. По позицията на АИА подобни промени биха имали тежки последици за семействата на преживелите инсулт и за хората, които ежедневно осигуряват грижата за тях.
Какво иска АИА от законодателния процес
АИА посочва, че обявеният ангажимент за оттегляне на внесения законопроект и подготовка на нов текст с участието на засегнатите е необходима стъпка. Организацията настоява този ангажимент да бъде изпълнен.
Според АИА всяко следващо предложение трябва да бъде придружено от публична оценка на последиците за ползвателите на лична помощ, асистентите и техните домакинства. Акцентът е върху предвидимостта на правилата и реалното участие на ползвателите, семействата и пациентските организации при подготовката на бъдещи промени.
Защо замразяването на доходите е проблем
По оценката на АИА запазването на номиналното възнаграждение при нарастващи разходи за живот означава спад на покупателната способност. Организацията подчертава, че в домакинства, в които тежкото увреждане вече е ограничило възможностите за работа, това може да засегне средства за храна, отопление, лекарства и рехабилитация.
АИА предупреждава и за дългосрочни ефекти при промени в осигурителния статус. Според позицията ѝ теми като признаване на стаж и пенсионни права изискват внимателно обсъждане. Организацията настоява за ясни гаранции за запазване на придобитите права, непрекъснатост на осигуряването и защита при заболяване, майчинство и загуба на доход.
Постоянната грижа и недостигът на асистенти
АИА заявява, че представянето на допълнителната заетост като компенсация не отчита реалността на много семейства. По позицията на организацията, когато човек след инсулт се нуждае от помощ за хранене, обличане, придвижване, лична хигиена и общуване, грижата често е постоянна. В такъв случай възможността за втора работа остава формална, ако няма кой да поеме тази грижа.
Организацията посочва, че в България ежегодно се регистрират около 50 000 случая на инсулт, а значителна част от преживелите остават с тежки ограничения. Според АИА дефицитите в навременното лечение и достъпа до съвременна грижа в острата фаза, както и недостатъчната и некоординирана рехабилитация, прехвърлят голяма отговорност върху семействата. АИА добавя, че недостигът на подготвени асистенти допълнително ограничава шанса близките да получат професионална подкрепа.
Организацията обръща специално внимание на хората с афазия. По оценка на АИА около 12 000 души годишно развиват афазия след инсулт. Според позицията ѝ нарушената способност за общуване може силно да ограничи достъпа им до работа, услуги и защита на собствените права. АИА предупреждава, че при недостатъчно достъпна терапия и когато комуникативното нарушение не е адекватно отразено в експертната оценка на увреждането, тези хора може да останат без необходимата подкрепа.
Контрол срещу злоупотреби, без наказание за нуждаещите се
АИА заявява, че категорично осъжда злоупотребите с медицински документи и неправомерното освидетелстване. Организацията подкрепя ефективен контрол, разследване и санкциониране на виновните лица по законов ред.
Според АИА държавата трябва да използва контролните си правомощия така, че да защитава достъпа на действително нуждаещите се до подкрепа. Организацията предупреждава, че противопоставянето между социални групи задълбочава проблема и разрушава общественото доверие.
В заключение АИА настоява за запазване на трудовите договори и осигурителната защита на личните асистенти, предвидим механизъм за индексация на възнагражденията и реално участие на засегнатите в подготовката на бъдещи промени. По позицията на организацията за семействата след инсулт личната помощ е условие за достоен живот и всяка реформа трябва да укрепва тази подкрепа.