За първи път, от основаването си през петнадесети век, пазарджишкото село Драгор има православен храм. Денят на освещаването му не е избран случайно – Филиповден е непосредствено преди започващите утре Рождественски пости, с които православните вярващи ще засвидетелстват уважението и любовта си към Бога. 

Историята сочи, че населеното място е основано скоро след турското нашествие в българските земи и първите му заселници са били мюсюлмани. За първи път се споменава в западноевропейски пътепис от 1553 г. под името Меликадъново, а в по-късни турски регистри го намираме отбиелязано като Мелекхатун.

Преданието сочи, че името Меликадъново е турско и произлиза от факта, че кадъните от близкия бейски сарай, който се е намирал в землището на село Сарая са идвали да се къпят в Тополница на мястото, където е възникнало село Драгор.

 

Името Драгор получава през 1934 г. , когато масово турските имена на селата в страната се сменят с български, а в Драгор живеят 532-ма души. Не е известно кога точно сред турското и татарско население идват и българи, но е известно, че първите, които са го направили са от два рода – Митковци и Латинци.

От втория род произхожда и епископ Дионисий Агатоникийски, когото почитаме като възрожденски будител в Пазарджик, а градът му дължи и първото си училище.

 

Селото помни и името на Георги Здравков, участник в Руско-турската освободителна война през 1877-78 г., за което е награден с шест шест медала и Георгиевски кръст за храброст. Организира чета, с която влиза в Пазарджик и участва в провъзгласяването на Съединението 1885. Доброволец в Сръбско-бългорската война (1885).

Училището в селото се построява през 1927 г., то затваря врати през 2002 г. поради липса на ученици. Читалището е от 1925 г., но сграда получава едва през 1963-та.

Електричеството светва в домовете през 1939 г., но през цялото това време храм така и не е построен.

Настоящият се нарича „Света Троица“ е изграден изцяло с дарения, събирани в продължение на четвърт век от населението, а днес за освещаването му дойде лично пловдивският владика Николай. В съслужие с много свещеници от Пазарджик, той даде живот на новия Божи дом.

Кметът на селото Георги Терлев определи събитието като исторически момент за населеното място и изрази радостта си от сбъдването на дългогодишното очакване. „За мен като кмет на селото е изключителна чест и голяма радост да открием тази църква. Никога в селото не е имало църква. Дълго очаквахме този миг – 25 години чакахме“, каза кметът.

Събитието бе уважено от кмета на Пазарджик – Петър Куленски, председателят на ОбС – Десислава Тодорова, областният управител Борислав Богословов, народни представители и много жители на селото.