След като преди пет години в Айндховен, Нидерландия беше построена първата едноетажна къща, отпечатана на 3D принтер, сега се планират още четири къщи. В момента върви отпечатването им, а обитателите им ще получат ключовете от новите си домове през лятото, разказва в репортаж по темата телевизия Ер Те Ел. Четирите къщи бяха пуснати в продажба през 2025 г. И въпреки че исканата цена е доста висока (635 000 за двуетажна къща и 700 000 евро - за триетажна) и все още няма практически опит с отпечатването и строителството на многоетажни къщи в Нидерландия, те са продадени веднага. Напълно новият начин на строителство и формата на къщите разпалват въображението. При традиционните строителни проекти бетонът се излива на строителната площадка, за да се втвърди. При „Майлстоун“ (Milestone), както се нарича проектът за 3D-печат, всички панели се отпечатват в хале в Айндховен. Отпечатването трябва да приключи в началото на 2027 г. След това всички части като вътрешните стени и външните панели ще се транспортират до строителната площадка. Засега 3D-принтерът не спира да бръмчи. Слой по слой се изгражда панели с ширина 90 сантиметра и височина един метър. Но докато обикновеният 3D-принтер печата пластмаса, тук се излива бетонна смес на слоеве с дебелина около един сантиметър. Ще се отпечатват общо 1200 панела от този тип. Те определят външния вид на фасадата. Между тях се поставя стъклена вата за изолация, казва Боб ван де Ло, говорител на строителната компания „Ван Вейнен“ (Van Wijnen). „Панелите се поставят като обвивка около вътрешните стени.“ Всички панели трябва да бъдат транспортирани, точно както и вътрешните стени. При проекти в други страни къщите понякога се отпечатват на място. Тогава панелите вече не се налага да се транспортират и строителството протича още по-бързо. Това обаче е рисковано, обяснява Пeтър Пол Корнелисен, мениджър на „3D печат“ в „Сен-Гобан Вебер“ (Saint-Gobain Weber). „Бетонът реагира много бурно на колебанията в температурата, вятъра и влажността. В халето можем да поддържаме всички тези фактори постоянни, но навън това не е възможно,“ казва той. Затова вратите на халето се отварят колкото се може по-рядко. Все пак купувачите бяха добре дошли да разгледат процеса на печат. Един от тях е Стефан ван дер Сман, който харесва иновативния начин на строителство. „Още през 2021 г. чух за този отпечатан дом, който сега стои тук. Учих строително инженерство и веднага се заинтересувах, също и заради необичайната форма. Затова веднага се възползвах от възможността, когато новите жилища бяха пуснати в продажба,“ разказва той. Освен това на Ван дер Сман му харесва, че става дума за ново строителство. „Някога съм живял в Бест в къща за ремонт, но не беше мой вкус. След това се преместих в Айндховен, в квартал „Стрейп-С“ (бивш индустриален комплекс на „Филипс“ преобразен в ярък творчески, културен и жилищен квартал), но и там не ми хареса. Тази отпечатана къща се намира в сърцето на гориста местност.“ Той вече е в група в чат приложението с бъдещите си съседи. Сред тях са двойката Томас и Флер, които са изключително щастливи от новия си дом. „В търсенето на жилище бяхме раздвоени. От една страна, много ни харесва новопостроена къща. От друга страна, тези къщи често са много стандартни. Няма значение в коя къща влезеш, всички изглеждат еднакво“, казва Флер. Освен това новопостроените къщи често са разположени близо една до друга, а „Майлстоун“ е по-просторен. „И макар да имаш собствена тераса, нямаш ограден двор. Не ни харесва да гледаме към огради. Тук споделяш малък парк със съседите. Това също ни допада“, обяснява Флер. Според нея 3D-отпечатаната къща предлага комфорта на новопостроена сграда, но с уникален външен вид. „А строителната фирма вече е научила много от първата къща, така че не се страхуваме от начални трудности.“ При първата къща, излязла от 3D принтер, фасадите се състояха от много по-големи панели: един ъглов елемент тежи 13 тона. „Трябваше да доставим всички тези части до строителната площадка и да ги сглобим там. Успяхме, но от гледна точка на транспорта това не беше идеалното решение. От този опит научихме, че е по-добре да работим с по-малки и съответно по-лесни за боравене елементи“, казва Петер Паул Корнелисен. Освен това огромните панели са предизвикали проблеми с влагата и малки пукнатини. „Проблемите не бяха сериозни, но всъщност никой не би искал да ги има изобщо“, казва Ван дер Ло.