Кремълският лидер Владимир Путин има четири плана за това как да спечели войната в Украйна. Два от тях са, че украинската армия ще се пречупи или че администрацията на американския президент Доналд Тръмп в САЩ ще принуди Киев да се подчини на исканията на Москва. И двата са „зле изиграни“. Но другите два залога на Путин имат по-голям шанс да проработят преди следващата година: да парализира украинската икономика с безмилостни ракетни и дронови удари и да изчака европейската подкрепа да отслабне под натиска на нарастващите политически партии, противопоставящи се на помощта за Киев, според The ​​Wall Street Journal. Разговорите тази седмица в Абу Даби с посредничеството на САЩ показаха, че Кремъл остава ангажиран с първоначалните си военни цели – да разчлени и подчини Украйна, като едновременно с това пренапише следвоенния ред в Европа. Повечето наблюдатели са съгласни, че Путин вероятно ще изчака до началото на 2027 г., за да види как ще се развият стратегиите му, и след това ще реши дали да продължи настоящия курс или да го коригира, отбелязват журналистите. „Пролетта е това, което руснаците ще чакат. Те искат да видят какво ще произведе тази ракетна кампания, както и кой ще спечели предстоящите френски президентски избори“, каза Хана Ноте, директор на отдел „Евразия“ в Центъра за изследвания на неразпространението „Джеймс Мартин“ в Монтерей, който одпълни: „И тогава ще направят равносметка.“ Но дори в този случай, смята Ноте, Русия вероятно ще преразгледа стратегията си, но няма да се откаже от целите си. Без „карта на Тръмп“ Когато Тръмп се завърна в Белия дом миналата година, обещавайки да сложи край на войната за един ден, Кремъл се надяваше, че той ще принуди Украйна да направи териториални и други отстъпки. Тръмп директно каза на украинския президент Володимир Зеленски: „В момента нямате никакви карти.“ Въпреки американския натиск, Киев отхвърли исканията на Путин да предаде териториите, които руските войски не успяха да превземат. Ранните стъпки на Тръмп, които почти напълно спряха военната и финансовата помощ на САЩ за Украйна, само намалиха влиянието на Белия дом. Въпреки това САЩ все още могат да окажат натиск върху Украйна, според медийни съобщения. Наскоро Зеленски съобщи, че украинските военни отново изпитват прекъсвания във военната мрежа Starlink, управлявана от SpaceX на Илон Мъск, която работи в сътрудничество с Пентагона. Мъск вече ограничи украинската военна мрежа Starlink през октомври, на фона на напрежението между Тръмп и Зеленски. Москва се опитва да убеди Белия дом да отмени санкциите, дори без прекратяване на огъня в Украйна. Кремъл отправя изкушаващи бизнес оферти към американски инвеститори от обкръжението на Тръмп и неговите пратеници. Тези икономически инициативи обаче все още не са имали широко разпространение, въпреки че Белият дом вече е облекчил някои санкции, а американските представители лобират за икономически сделки с Русия като част от мирния процес. А след като последните междинни избори изместиха Конгреса в полза на демократите, за администрацията на Тръмп ще стане още по-трудно да продължи да облекчава санкциите. Въпреки приятелските жестове на Тръмп към Путин, Кремъл се е надявал на повече, се казва в статията. Руските представители не крият разочарованието си от продължаващата съпротива на Украйна. Война срещу градовете Тази година Русия показа най-лошото си представяне на бойните полета в Източна Украйна от 2022 г. Опитите за обкръжаване на украинските отбранителни бастиони в източната част на Донецка област се провалиха. Русия сега прави последен опит за пробив, преди зимата да направи офанзивата още по-трудна. Но засега украинската армия се държи здраво, въпреки хроничния недостиг на войски. По-рано тази година Русия смени висшето военно командване в Украйна, отчасти поради критиките към огромните ѝ загуби. Но руската офанзива продължава да се влачи под небето, изпълнено с дронове – революция във воденето на война, която в момента е в полза на защитниците, отбелязват журналистите. „Зимата обикновено е най-доброто време за руска офанзива, но украинското присъствие на дронове на фронтовата линия сега е толкова огромно, че само периоди на лошо време, които ограничават операциите с дронове, позволяват на руснаците да напредват“, каза Конрад Музика, основател на Rochan Consulting, фирма за военен анализ, базирана в Полша. С практически замразената ситуация на бойното поле, Москва засили кампанията си от ракетни удари и удари с дронове срещу украински градове и критична инфраструктура – ​​от електроцентрали и складове до черноморски зърнени пристанища и мостове през широката река Днепър, разделяща страната. Тази кампания заплашва да остави украинските градове практически без електричество, отопление и течаща вода преди зимата. Ако непрекъснатите ракетни удари доведат до хуманитарна криза и спрат украинската икономика, страната може да стане още по-зависима от европейското финансиране, за да покрие нарастващите разходи за войната. Европейският фронт Кремъл разбира отлично, че Европа в момента е основният съюзник на Украйна, но и нейната потенциална слабост. Надеждите на Путин за победа до голяма степен се основават на факта, че европейската политическа подкрепа за Украйна ще се разпадне, преди натискът на войната да стане непоносим за неговия режим. Ниският икономически растеж в Европа, обтегнатите социални програми и високите цени на енергията вече вредят на рейтингите на одобрение на настоящите правителства, повечето от които подкрепят Украйна. Междувременно популистите както отляво, така и отдясно, често демонстриращи силни симпатии към Русия, набират популярност. Във Франция националистката Марин льо Пен, която според анкетите е фаворит на президентските избори през следващата пролет, обещава да намали френското и европейското финансиране за Украйна. Най-популярната партия в Германия, крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD), се застъпва за възобновяване на масовите покупки на руски газ, подкопавайки усилията на страната да се откаже от енергийната си зависимост от Москва. В Италия, където са насрочени национални избори за следващата година, партии както от управляващата дясноцентристка коалиция, така и от лявата центристка опозиция се противопоставят на помощта за Украйна. Засега европейските правителства са твърдо на позицията си, въпреки недостига на енергия, изострения тази година от войната между САЩ и Иран. Путин заяви, че иска да сътрудничи с Европа в по-нататъшни мирни преговори, но само при условие, че континентът говори с един глас. Това искане вероятно само ще изостри съществуващите разногласия сред европейците относно това кой трябва да ги представлява, отбелязват журналистите. Икономическите резерви на Русия също са ограничени Кремъл среща все по-трудно покриване на нарастващия си финансов дефицит, тъй като военните разходи вече представляват една трета или повече от всички държавни разходи. Регионалните власти, които вече са изправени пред недостиг на парични средства, намаляват плащанията на семействата на загиналите войници. „Имаме работа с много нестабилна система“, каза Александра Прокопенко, старши сътрудник в Центъра за Русия и Евразия „Карнеги“, мозъчен тръст със седалище в Берлин. Превод и редакция: БЛИЦ