Ядрените инвестиции в Източна Европа се ускоряват: девет държави планират да построят до 18 нови реактора през следващите две десетилетия. Общата стойност на проектите е поне 185 млрд. евро.
Според Bloomberg войната в Украйна промени ядрената дипломация и индустриалната политика в региона, като засили стремежа да се намали зависимостта от Москва за електроенергия. В търговете участват компании като френската Electricité de France, южнокорейската Korea Hydro Nuclear Power и американската Westinghouse.
Полша избра Westinghouse за първия си реактор след началото на военните действия в Украйна. България работи с компанията по два реактора AP1000, а Чехия, Словакия и България са сключили договори за доставка на гориво с нея. Словакия и Словения подготвят потенциални поръчки.
Въпреки промяната на доставчици, снабдяването с уран в Европа остава зависимо от руски вериги за доставки. По данни на Euratom контролирани от Кремъл дружества са осигурили повече от една пета от обогатения уран, необходим на реакторите в ЕС през миналата година.
Унгария преразглежда съществуващ договор с „Росатом“, от който теоретично може да се откаже преди изливането на бетон, макар и с финансови загуби. Румъния е подписала договор с американската Fluor Corporation и Candu Energy.
„Ако наистина сме сериозни по отношение на декарбонизацията и едно чисто бъдеще, ядрената енергия е всъщност единственият жизнеспособен инструмент, с който разполагаме.“
БРАНИСЛАВ СТРИЧЕК · ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА SLOVENSKE ELEKTRARNE
Според Станислав Розман, бивш директор на АЕЦ „Кръшко“, недостигът на квалифицирани работници и доставчици затруднява новите проекти. Европейската комисия оцени в доклад от миналата година, че до 2050 г. ще са нужни още 180–250 хиляди специалисти.