Най-малко 263 килограма незаконен хайвер и около 6,5 тона есетрово месо и цели риби са конфискувани в България, Румъния и Украйна през последните десет години. Властите са иззели и огромни количества забранени риболовни съоръжения, включително над 45 километра само на българска територия. Това показва нов доклад на международната природозащитна организация WWF, който обхваща периода 2016–2025 г. и анализира официални данни от трите държави, съобщава „Дарик“. Според организацията най-малко 3366 есетрови риби, с общо тегло поне 6,5 тона, са засегнати от документирани престъпления срещу дивата природа в района на Долен Дунав. Именно там се намират някои от последните оцелели диви популации на тези древни риби. България с 175 регистрирани случая за десет години Докладът отчита общо 509 потвърдени случая, свързани с есетрови риби или използването на забранени риболовни уреди между 2016 и 2025 г. Най-много нарушения са документирани в Румъния – 235. В България случаите са 175, а в Украйна – 99. От WWF предупреждават, че есетровите риби са сред най-застрашените групи животни в световен мащаб, а незаконният улов продължава да застрашава оцеляването им. „Незаконният риболов и трафикът продължават да представляват сериозна заплаха за възстановяването на дунавските есетри. Всяка риба, изгубена заради бракониерство, е крачка назад за популации, които вече са на ръба на изчезването“, заяви Беате Щрибел, ръководител на Инициативата за есетрите на WWF. 54 000 куки и 1250 незаконни кърмака са конфискувани у нас Една от най-тревожните констатации в доклада засяга България. За десетгодишния период контролните органи са иззели 1250 незаконни кърмака, предназначени за улов на есетрови риби. Тези съоръжения представляват дълги въжета с множество големи куки. За разлика от обичайния риболов, при който рибата захапва стръвта, кърмаците я закачат директно за тялото. Методът причинява тежки наранявания и често води до смъртта на уловените екземпляри. Общата дължина на конфискуваните съоръжения надхвърля 45 километра, а броят на прикрепените към тях куки достига приблизително 54 000. На този фон официално иззетите есетри в България за целия период са едва 25. Разликата между огромното количество незаконни риболовни уреди и сравнително малкия брой конфискувани риби е сред показателните данни в анализа. Област Враца е сред рисковите райони Природозащитната организация посочва и конкретни територии, в които незаконните дейности се припокриват с ключови местообитания на есетровите риби. В България това е област Враца, в Румъния – окръг Тулча, а в Украйна – Одеска област. Експертите обаче подчертават, че официалната статистика не показва непременно действителния мащаб на бракониерството. Броят на установените нарушения зависи от интензивността на проверките, възможностите на контролните институции, начина на регистриране на случаите и достъпа до съответните райони. Особено сложна остава ситуацията в Украйна. Намаляването на документираните нарушения там не означава непременно, че незаконният риболов е ограничен. Войната, водена от Русия срещу Украйна, затруднява контрола и ограничава достъпа до важни риболовни зони в делтата на Дунав и по Черноморското крайбрежие. Четири вида есетри остават под заплаха от изчезване Докладът установява, че всички четири останали местни вида есетрови риби в Дунав продължават да бъдат обект на незаконен улов. Това са чигата, пъстругата, руската есетра и моруната. Сред конфискуваните екземпляри има и впечатляващо големи моруни с дължина над два метра и тегло до 200 килограма. Загубата на подобни риби е особено тревожна за популациите, тъй като големите възрастни екземпляри имат важно значение за естественото размножаване и възстановяването на вида. Безсрочна забрана за улов на есетри в България от 2026 г. От 1 януари 2026 г. в България действа безсрочна забрана за улов на есетрови видове в българския участък на река Дунав и в Черно море. Мярката е въведена със съвместна заповед на министрите на околната среда и водите и на земеделието и храните. Ограничението обхваща четирите вида – моруна, руска есетра, пъструга и чига. Въпреки въведената защита данните на WWF показват, че незаконният риболов и трафикът остават сериозно предизвикателство за опазването на есетрите в Дунав. Според природозащитниците ефективният контрол, сътрудничеството между държавите и ограничаването на бракониерските практики са решаващи за бъдещето на едни от най-застрашените риби в Европа.