България загуби катастрофално с 0:5 от Исландия. Това вече е ясно на всички. Но този анализ бе запазен за днешния ден, тъй като след подобен звучен шамар трябваше да мине достатъчно време, за да бъде асимирано какво точно се случи на стадион "Христо Ботев" в Пловдив снощи. Националният ни тим е отражение на държавата и подобна закономерност се доказва все по-често на терена.   Срамна страница в историята на България Както вече нашата медия информира, това бе най-тежкото домакинство поражение за "лъвовете" от близо 400 дни. Тогава отстъпихме на Турция с 1:6, но все пак е коректно да кажем, че класата на южните ни съседи е много по-сериозна от тази на Исландия, чиято съпротива смятахме за възможно да сломим само до преди началото на срещите от лига "С" на Лига на нациите.  Още: Ударихме дъното с Гонзо: Абсолютен антирекорд за България след рекордна загуба Този анализ няма да бъде насочен към детайлен спортно-технически разбор на срещата не поради липса на желание, а защото в тази среща наистина нямаше какво да се види. Безумни непредизвикани грешки, за които и временният селекционер Атанас Рибарски говори след срещата, тотална немощ във всяка една фаза на играта и липса на мотивация и желание са само част от най-големите проблеми на този отбор. Ако преди време, например по времето на Петър Хубчев като селекционер се говореше, че националният отбор не разполага с достатъчно креативност и класа, за да създава опасности пред противниковата врата, то и в двата двубоя с Исландия се забелязаха изключително големи тактически пропуски и във фаза защита. Наистина дузпата, която немският рефер Флориан Бадщюбнер отсъди за нарушението на Йоан Стоянов бе пресилена. Но поведението на целия тим в дефанзивен план при всички останали голове на гостите бе меко казано несериозно. Автоголът на Емил Ценов за 0:3 дойде в резултат не само от грешка на бившия играч на ЦСКА 1948, но и липса на комуникация с вратаря Наумов и другия централен бранител Стефан Велков. А това не се тренира. Това следва да е научено още в детско-юношеските школи преди много, много години.    Още: Най-класният български футболист отсече: Имаме абсолютен шанс срещу Исландия! Колкото и лимитирани да са качествата на родните национали, едва ли има привърженик на футбола, който да е убеден, че това е максимумът от тях. И представянията при Хубчев и Пенев в миналото го доказват. В момента на този отбор освен класа, му липсват и дисциплина, увереност, мотивация и още ред характеристики от менталната подготовка, които са в основата ако не на отлично, поне на едно достойно представяне. А това може да се реши единствено чрез промяна на селекционера. И на мястото на Рибарски да се назначи човек, способен да "излекува" тези момчета от страха, с който излизат във всеки един мач. За да няма после изказвания от рода на "хвана ни страх да не спечелим", както се изрази предишния национален селекционер Александър Димиров след фиаското срещу Люксембург на старта на кампанията. Повече от ясно е, че е нужна тотална реформа в родния футбол. Но това се говори постоянно, след всяко подобно трудно за гледане представяне. А насреща нищо - няма категоризация на школите, няма изисквания за задължителен лиценз на треньорите, занимаващи се с подрастващите и контрол, който да се прилага безкомпромисно, няма бази, няма условия, няма нищо. Българският футбол на национално ниво е ударил дъното. Вече е под него. А изход не се вижда. И всички отговорни за това положение - от президента на БФС, през всички директори на школи, собственици и дори държавата трябва да се замислят много сериозно над това. Защото от национална гордост, двубоите на България се превърнаха в мъчение, гавра и позор. А хората вече дори не искат да пуснат телевизора, камо ли да отидат на стадиона, за да гледат подобна продукция.