Снимка: Ari_Achmad Rizal / Shutterstock

Грижата за зъбите може да се окаже много по-важна за здравето на мозъка, отколкото предполагаме. Мащабно японско изследване разкрива, че загубата на зъби се нарежда сред най-съществените потенциални рискови фактори за развитието на деменция, особено при мъжете.

Макар и причините за деменцията все още да не са напълно изяснени, учените постигат значителен напредък в изучаването на заболяването. Особено обнадеждаващи са данните, според които почти половината от случаите на деменция биха могли да бъдат предотвратени или поне отложени чрез ограничаване на определени рискови фактори.

Досега обаче един от тях вероятно е оставал необосновано на заден план.

Според ново изследване, публикувано в Journal of the American Medical Directors Association, лошото здраве на устната кухина може да играе далеч по-съществена роля в развитието на деменция, отколкото се смяташе досега.

Въпреки че редица проучвания вече са установили подобна връзка, здравето на устната кухина не фигурира сред 14-те рискови фактора, върху които можем да въздействаме, посочени в актуализирания през 2024 г. доклад на комисията на The Lancet. Именно този доклад залегна в основата на новите насоки на Световната здравна организация (СЗО) за намаляване на риска от деменция, публикувани през настоящата година.

Новите открития на японските учени обаче дават основание този списък да бъде преосмислен.

Каква е връзката между броя на зъбите и риска от деменция?

Учените анализират данните на 47 293 души на възраст 65 и повече години, включени в Японското геронтологично проучване (JAGES). Участниците са проследени в продължение на около девет години – от 2013 до 2022 г.

През този период 8247 души (17,4 процента от участниците) развиват деменция. Изследователите си поставят за цел да установят до каква степен лошото здраве на устната кухина, оценено въз основа на броя на запазените зъби, е свързано с риска от деменция и каква е тежестта му в сравнение с вече установените рискови фактори, посочени от комисията на The Lancet.

От анализа са изключени два от тези фактори, за които липсват необходимите данни: високите нива на LDL холестерола и замърсяването на въздуха.

„Използвахме броя на запазените зъби като показател за лошо орално здраве, тъй като загубата на зъби обикновено е крайният резултат от заболявания на устната кухина, развивали се в продължение на години, като напреднал кариес и тежки пародонтални заболявания“, обясняват авторите на проучването, ръководено от Махо Ивата, студентка по медицина в университета „Тохоку“.

Анализът показва, че хората с по-малко зъби развиват деменция значително по-често. Броят на новите случаи на 100 човеко-години е:

  • 1,63 при хората с 20 или повече зъба;
  • 2,31 при хората с между 10 и 19 зъба;
  • 2,97 при хората с между 1 и 9 зъба;
  • 4,34 при хората, загубили всичките си зъби.

Дори след като учените отчитат влиянието на пола, възрастта и доходите, рискът от деменция остава по-висок при хората с по-малко зъби. В сравнение с участниците, които имат 20 или повече зъба, той е с 14 процента по-висок при хората с между 10 и 19 зъба, с 12 процента при тези с между 1 и 9 зъба и с 27 процента при хората, загубили всичките си зъби.

Загубата на зъби се нарежда сред водещите рискови фактори

Най-изненадващите резултати обаче идват, когато учените сравняват лошото орално здраве с рисковите фактори, признати от комисията на The Lancet.

За целта те използват статистически показател, известен като популационна атрибутивна фракция (PAF). Той позволява да се изчисли какъв дял от случаите на дадено заболяване сред определена популация биха могли да се отдадат на конкретен рисков фактор, ако между тях действително съществува причинно-следствена връзка.

При загубата на зъби стойността на този показател е 7,2 процента. С други думи, на загубата на зъби потенциално биха могли да се дължат 7,2 процента от случаите на деменция, регистрирани в рамките на проучването.

Изненадващо е, че сред всички анализирани рискови фактори загубата на зъби се нарежда на трето място, непосредствено след депресивните симптоми (на които хипотетично биха могли да се дължат 10,5 процента от случаите на деменция) и социалната изолация (9,4 процента).

Още по-впечатляващи са резултатите, когато данните за мъжете и жените се разглеждат поотделно. При мъжете загубата на зъби заема първо място сред всички изследвани рискови фактори (12 процента), докато при жените се нарежда на четвърто (6,1 процента).

Според учените тези резултати подсказват, че загубата на зъби може да има по-голям принос за развитието на деменция от добре познати рискови фактори като недостатъчната физическа активност, тютюнопушенето и ниската степен на образование.

„Доколкото ни е известно, това е първото проучване, в което се изчислява и сравнява делът на случаите на деменция, потенциално дължащи се на лошото орално здраве и на множество други рискови фактори, сред една и съща популация“, пишат авторите.

„Особено при мъжете стойността на този показател за загубата на зъби е висока и съпоставима с тази на водещите рискови фактори, посочени от комисията на The Lancet, като депресивните симптоми и социалната изолация. Това подсказва, че загубата на зъби може да има сравнително голям принос за развитието на деменция.“

Как здравето на зъбите може да повлияе на мозъка?

Учените признават, че изследването им има някои ограничения. Така например данните от японското геронтологично проучване се основават на информация, предоставена от самите участници, която може да съдържа неточности или да е повлияна от субективната им преценка.

Освен това получените статистически оценки имат хипотетичен характер. Макар използваният метод да позволява на учените да оценят потенциалния принос на различните рискови фактори за развитието на дадено заболяване, проучването не доказва, че загубата на зъби причинява деменция, нито че запазването им непременно би предотвратило развитието на заболяването.

Въпреки това изследователите посочват няколко възможни обяснения за установената връзка.

Загубата на зъби може да затрудни дъвченето и консумацията на определени храни. Това от своя страна може да доведе до непълноценно хранене, което се свързва с влошаване на когнитивните способности.

Загубата на зъби се свързва и със социалната изолация, която сама по себе си е рисков фактор за деменция. Друго възможно обяснение се крие във възпалителните процеси в устната кухина. Те могат да предизвикат възпаление в целия организъм, което на свой ред да допринесе за влошаването на когнитивните функции.

Грижата за зъбите може да стане част от превенцията на деменцията

Макар да са необходими допълнителни изследвания, авторите смятат, че резултатите им подчертават огромното значение на здравето на устната кухина за общественото здраве. Според тях грижата за зъбите трябва да бъде включена в стратегиите за превенция на деменцията.

„Нашето изследване показва, че загубата на зъби има съществен принос за развитието на деменция, съпоставим с този на основните рискови фактори, върху които може да се въздейства и които вече са установени от комисията на The Lancet“, заключават учените.

„Наред с натрупващите се научни доказателства тези резултати дават основание да преоценим значението на здравето на устната кухина като ключов фактор за риска от деменция и да го включим в бъдещите актуализации на доклада на комисията на The Lancet.“

Изследването е публикувано в Journal of the American Medical Directors Association.

Ключови думи: деменциязъбиздравемедицинаРубрика: МедицинаВид галерия: ОбикновенаБез банери: