Има една София, която познаваме от официалните снимки. С обновени пространства, красиви сгради, модерни проекти и амбиции да прилича на европейските столици. И има друга София. Онази, в която хората всяка сутрин излизат от домовете си, за да чакат автобус пред ръждясала спирка, да вървят по разбити настилки и да гледат фасади, които отдавна са изгубили цвета си. Двете съществуват едновременно. Понякога ги делят само няколко километра. Но разликата между тях изглежда много по-голяма. Снимки от столичния квартал „Дружба 1“ показват именно тази друга страна на града. Амортизирана автобусна спирка, стени, покрити с графити, захабена фасада, разкопано пространство, купчини пръст и натрошен асфалт. На една от снимките хора чакат автобус, а зад гърба им се издига сив жилищен блок, по чиито стени времето и човешката немарливост са оставили своите следи, пише Глас Нюз. Нищо необичайно, вероятно биха казали мнозина. И точно това е най-тъжното. Защото подобни гледки отдавна не ни изненадват. Свикнали сме с тях до степен, в която започваме да ги приемаме за естествена част от градския пейзаж. Кадрите са публикувани от Лорета Шопова във Facebook. Жената описва състоянието на пространството около блок 155 и обръща внимание на незавършени изкопни дейности, които според нея продължават от 27 септември. Но публикацията ѝ далеч не е само за един ремонт. „Снимките показват само малка част от грозотата и мизерията, в които се намират голяма част от кварталите на София. Квартали с огромен потенциал“, пише тя. И е трудно човек да не разбере разочарованието ѝ. Защото в тези снимки няма нищо сензационно. Няма рухнала сграда, няма бедствие, няма извънредно положение. Има обикновена автобусна спирка, обикновен жилищен блок и обикновени хора, които просто продължават деня си. Това е ежедневието им. Не временна гледка, която ще отмине с края на новинарската емисия. Шопова насочва критиките си към районния кмет Петко Краев и столичния кмет Васил Терзиев. Според нея състоянието на квартала показва колко далеч е управлението на града от проблемите, с които жителите му се сблъскват всеки ден. „Убедена съм, че с управляващите София не живеем в един и същи град или поне не в една и съща среда“, завършва тя.