Представители на ГЕРБ отправиха остри критики към управлението след последната оценка на международната рейтингова агенция Standard & Poor’s, която понижи перспективата пред кредитния рейтинг на България от положителна на стабилна.
По думите на Владислав Горанов решението на агенцията е ясен сигнал, че икономическата политика на кабинета не дава достатъчно основания за запазване на предишната положителна перспектива. Той посочи като основни проблеми високия бюджетен дефицит, недостатъчните темпове на неговото ограничаване, нарастващото потребление и намаляващите инвестиции, които според него задълбочават дефицита по текущата сметка на платежния баланс.
Според Горанов страната е изправена пред т.нар. двоен дефицит, при който едновременно се увеличават нуждите от финансиране и се задълбочава дисбалансът между внос и износ. Той заяви, че оценката на Standard & Poor’s ще бъде сред основните теми при предстоящите дебати по държавния бюджет.
Теменужка Петкова коментира, че рейтинговата агенция отправя сериозно предупреждение към правителството за необходимостта от бюджетна консолидация. По думите ѝ проектът на държавен бюджет не предвижда реално ограничаване на разходите и не съдържа необходимите структурни реформи.
Според нея единственото съществено намаление е при капиталовите разходи, което е резултат от приключването на Плана за възстановяване и устойчивост, а не от целенасочени управленски действия. Петкова обвини управляващите в недостатъчна комуникация с обществото и даде за пример оттеглените промени в Закона за личната помощ след обществената реакция.
Други представители на ГЕРБ поставиха въпроси и около обсъжданите идеи за промени във втория пенсионен стълб, като изразиха опасения, че управляващите не представят ясно намеренията си пред обществото.
От партията изразиха и тревога, че промяната в перспективата на кредитния рейтинг може да се отрази негативно върху цената на кредитирането, включително върху лихвените нива по ипотечните заеми. Според тях правителството трябва да предприеме мерки за ограничаване на дефицита и за възстановяване на доверието във финансовата политика на страната.