Силни думи. Неудобни истини. Въпроси, които не търпят повече отлагане.

Къде се губят талантите на България? Кой носи отговорност за подготовката на бъдещите шампиони? И защо толкова често очакваме чудеса от спортистите, без да си задаваме въпроса какъв път са извървели, за да стигнат до големия килим?

Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика, г-жа Илиана Раева, поставя открито болезнени въпроси за състоянието на българския спорт, квалификацията на треньорските кадри, отговорността на клубовете и федерациите и бъдещето на елитния спорт у нас.

Публикуваме нейната позиция в пълния ѝ вид:

„Елитният спорт във времена , в които е низвергнат в България

В целия спорт, в абсолютно всички спортове, без изключение, проблемът е в работата с децата. В държавата преливаме от масов спорт, в клубове, в които трябва да се работи и за елитен спорт. Разбира се, по-добре децата да спортуват, да са в залите и по терените нищо, че е само за здраве, отколкото да са в телефоните, да пушат, да се дрогират, да проституират, да се чалгализират… да са с коремчета и да не могат да тичат координирано дори… Но покрай цялото това роене на спортни клубове, които основно масовизират спорта, в абсолютно всички спортове, талантливите деца “потъват” и ги няма. Основният проблем, НАЙ-ВАЖНИЯТ ПРОБЛЕМ са ТРЕНЬОРСКИТЕ КАДРИ и тяхната квалификация. Спортът е НАУКА! Процесът за елитен спорт изисква изключителна компетентност от треньорите. В националните отбори отиват деца без необходимата физическа и психическа подготовка! Когато те отидат в националните отбори не издържат нито физически, нито психически. Получават травми, поради липсата на задължителната и спицифична за всеки спорт общо физическа подготовка. Не са научени как да възстановяват… Липсва актуална, съвременна и най-нова медикаментозна помощ в тренировъчния процес. Липсва ментална подготовка за историята, важните детайли и необходими цели, които изискват ерудиция и информираност на съответния треньор. Липсва абсолютно точната методика и нейната последователност във времето по време на процеса. Липсва психологическа подготвеност и държа да кажа, че това не се прави с ПСИХОЛОГ! Това е работа на треньора. Психологът се ползва при определени обстоятелства и проблеми! Работата с подрастващите спортисти е цяло Изкуство и Наука! Трябва да си отлично подготвен треньор с отлични познания за методиката на съответния спорт! Трябва да си отличен педагог, защото само добрият педагог може да накара малкия състезател да разбере, какво точно и МНОГО КОНКРЕТНО се иска от него да направи, и не на последно място трябва да си отличен психолог, за да разбираш във всеки един момент, какво се случва в мозъчето и душичката на малкия спортист, за да можеш да му дадеш веднага най-доброто “лекарство”, ако е изпаднал в трудна психологическа ситуация.

Създавай клубове, пълни ги с деца, взимай таксите и в липсата на най-елемантарна материална база, в цялата тая масовка, липса на необходимата треньорска компетентност и всички тези качества и необходимости, които изброих отсей Таланта от масовката и го подготви да стане шампион…. Е, няма как да стане и никой да не очаква чудеса. Ролята на контрол от федерациите е много ограничен, защото законът за спорта позволява всеки, който малко е позапотил в годините да направи клуб и да прави спорт. Няма лошо, ако е в рамките на закона. Тук обаче, федерациите трябва да си помогнат със свои правила и критерии, които трябва клубовете да спазват, за да могат същите тези федерации да упражняват важния контрол. Да категоризират клубовете, за да не позволят в тази лавинообразно нарастваща масовка, да неглижират талантите ни. Темата е дълбока и сериозна.

Така, че всичко, което се случва в българския спорт е закономерно. Най-малка вина имат неуспелите спортисти, от които обществото очаква чудеса. Спрете да изсипвате злобата и агресията върху тях. Лошите резултати са огледалото на треньорите, начина на ръководене на клубовете и федерациите.

Липсата на държавно финансиране и материалната база са другите много важни теми, които също са Главните виновници, но не те са днешните, които засягам.

Темата ми е липсата на отговорност и подготвени треньорски кадри във всичките задължителни за тях направления, за да правят елитен спорт, който да захранва националните отбори.

Разбира се, на фона на целия този абсурд, бели лястовици има. Имаме си прекрасните шампиони, но биха могли да бъдат много повече, защото България е била държава с олимпийски шампиони в над 14 вида спорт. Може и да са в повече.

Да са ни живи и здрави тези, които са примера днес и въпреки всичко успяват!“, завърши Илиана Раева.