Засиленият контрол върху големите търговски вериги има за цел да защити производителите и да осигури по-справедливи условия на пазара. По-ефективната работа на регулаторите и подобреното взаимодействие между институциите вече дават възможност за по-сериозни действия срещу нелоялните търговски практики. Това заяви заместник-председателят на Комисията за защита на конкуренцията Радомир Чолаков. Поводът са наложените на „Кауфланд“ санкции за близо 76 млн. евро за нарушения спрямо доставчици на хранителни продукти.

Той е категоричен, че по-силната позиция на търговските вериги не трябва да бъде използвана във вреда на доставчиците и българските производители. Според него новите по-тежки санкции имат за цел да защитят по-слабата страна на пазара и да предотвратят прехвърлянето на тежестта върху крайните потребители

 

По-силна защита за българските производители

Чолаков подчерта, че КЗК прилага закона последователно и се отнася равнопоставено към всички предприятия, независимо дали са български или чуждестранни инвеститори. Основна задача на Комисията е да защитава по-слабата страна в пазарните отношения, когато по-големите компании използват пазарната си сила в ущърб на своите доставчици.

Заместник-председателят на КЗК посочи, че засилената активност на контролните органи е резултат от по-ефективната им работа и подобрената координация между институциите. Важна стъпка са и промените в Закона за защита на конкуренцията от ноември 2025 г., с които бяха въведени допълнителни забрани за нелоялни търговски практики. Законът вече позволява санкции до 10% от оборота за всяко отделно нарушение.

Предпоставки за тези промени създаде секторният анализ на пазара на храните, започнал през юни 2025 г. Той открои проблеми в отношенията между големите търговци и техните доставчици и доведе до предложения за законодателни мерки.

Близо 76 млн. евро санкции за три нарушения

Чолаков припомни, че КЗК е постановила три решения за нарушения от страна на „Кауфланд“ през 2020, 2025 и 2026 г. Първата санкция е за над 340 000 лева за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. През 2023 г. Върховният административен съд окончателно потвърди решението и глобата в пълен размер. През 2025 г. Комисията установи още две нарушения и наложи две санкции от по 250 000 лева. И трите санкции са били максималните по тогавашното законодателство.

След законодателните промени възможностите на регулатора са значително разширени. С решението си от ноември 2026 г. КЗК установи три нарушения и наложи три отделни санкции. Първата е за 21,9 млн. евро за изискване на намаления на доставните цени. Втората достига 31,85 млн. евро за недобросъвестно приспадане на възнаграждения за услуги, предоставяни от веригата. Третата е за още 21,9 млн. евро за създаване на необосновани пречки и забавяне на преговорите при поискани от доставчиците увеличения на цените.

По повод размера на глобите Чолаков посочи, че в европейската практика съществуват различни подходи, като даде пример с Полша, където за сходно нарушение е наложена санкция от 163 млн. евро.

Повече средства за производство и инвестиции

Особено внимание заместник-председателят на КЗК отдели на положението на производителите. Според него много доставчици все още се притесняват да подават сигнали за нарушения заради опасения от неблагоприятни последици за търговските им отношения. Той предупреди, че ответни действия срещу предприятия, предоставили информация на Комисията в изпълнение на законовите си задължения, биха представлявали сериозно нарушение.

„Ако в производителите започнат да остават повече пари, те ще могат да инвестират повече, да произвеждат повече и да произвеждат по-качествено“, заяви Чолаков.

По думите му действията на КЗК могат да стимулират българското производство, като създадат условия по-голяма част от приходите да остават при доставчиците. Той допусна, че пазарната логика може да наложи някои големи търговски вериги да намалят маржовете си.

Чолаков посочи като знак за нарастващото доверие в институцията и получените сигнали, по които КЗК е образувала осем производства за предполагаеми картели при обществени поръчки. Сред тях са процедури за болнично хранене и доставка на IT оборудване