Домашна ракия от Сърбия и Северна Македония буквално е наводнила пазара в Югозападна България. Напитката, предлагана като собствено производство от съседните държави, се продава за около 5 евро на литър и сериозно подбива цените на местния нерегламентиран пазар, показа проверка, пише „Телеграф“. В същото време за българска домашна ракия на места искат до 10 евро за литър. Така традиционните производители се оказват притиснати не само от конкуренцията на евтиния внос, но и от все по-трудните условия за реализация на собствената си продукция. За това свидетелства и продавач на зеленчуци на пазара в Перник, който не крие, че на близки пласира и ракия собствено производство. Според други хора, които ценят домашнярката, има и съществена разлика в алкохолното съдържание. Българската ракия, която се предлага, обикновено е с градус, който не пада под 45. Вносните питиета от Сърбия и Македония се предлагат и с 40 градуса. Това ги доближава до алкохолното съдържание на масовите ракии в легалната търговска мрежа. Конкуренция Най-сериозно се усеща натискът в пограничните райони, където контактите със съседните държави са всекидневие, а движението на хора и стоки е интензивно. По-евтиният алкохол намира път към местните потребители и създава конкуренция, с която малките производители трудно могат да се справят. За тях разходите за плодове, грозде, подготовка на суровината и самото изваряване се увеличават, докато на пазара се появява продукт на почти наполовина по-ниска цена. Допълнителен проблем е, че при нерегламентираната търговия липсва прозрачност за произхода, начина на производство и качеството на напитката. Когато бутилката се предлага без документи и без гаранция за съдържанието, потребителят трудно може да установи какво точно купува. В същото време законните производители и търговци трябва да спазват изискванията за регистрация, акцизно облагане и отчетност. Важно е да се прави разлика между личния внос на алкохол от съседна държава и доставките с цел продажба. Първото може да бъде допустимо в рамките на митническите правила и ограниченията за лична употреба. Когато обаче напитката се внася и разпространява с търговска цел, без необходимите документи и платени налози, става въпрос за нерегламентирана дейност. Именно нейното установяване е една от най-трудните задачи пред контролните органи. Акцизи В България домашната ракия не е забранена, но производството й е подчинено на специален режим. Законът за акцизите и данъчните складове допуска физическите лица да преработват собствено грозде и плодове в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране, познати като селски казани. За лична и семейна консумация е разрешено количество до 30 литра годишно на семейство, като за него се прилага намалена акцизна ставка. Това обаче не дава право произведеното питие да се продава свободно. Домашната ракия е предназначена за семейството, а не за снабдяване на магазини, ресторанти, хотели или други търговски обекти. Над разрешеното количество се дължи пълният размер на акциза. За производство с търговска цел важат отделни изисквания за регистрация, отчетност и облагане. Така държавата прави разграничение между традиционното изваряване на собствена продукция и производството на алкохол за пазара. Ограничения Именно контролът върху тази граница е в основата на новите предложения на Министерския съвет. На 10 ноември бюджетната комисия в парламента одобри на първо четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Те предвиждат да се забрани държането, предлагането и продажбата на ракия, произведена в малките регистрирани казани, в помещения, свързани със стопанска дейност. В проектотекстовете има и изискване напитката да се държи от лицето, посочено като получател в акцизния документ, или от член на неговото семейство. Предложението предизвика спорове заради широката формулировка. От една страна, финансовото министерство обяснява, че целта е да се пресече практиката заведения, хотели и къщи за гости да се снабдяват с алкохол, произведен уж за лична употреба. От друга, депутати предупредиха, че текстовете могат да засегнат и обичайни житейски ситуации – например човек да занесе бутилка от собствената си ракия на семейно тържество или да почерпи колеги. Предвидените санкции също са сериозни. В първоначалния проект за физически лица е заложена глоба в размер на двойния дължим акциз, но не по-малко от 1000 евро, а при повторно нарушение минимумът става 2000 евро. За фирмите и едноличните търговци са предвидени още по-високи имуществени санкции. Текстовете обаче все още не са окончателно приети и могат да бъдат променени в хода на парламентарната процедура. Контролът е труден заради многобройните обекти Конкуренцията от съседните държави допълнително усложнява ситуацията. Контролът върху производството в малките казани е труден заради многобройните обекти, сезонния характер на дейността и факта, че голяма част от нея е предназначена за лична употреба. Още по-сложно е проследяването на алкохол, който преминава през границата в малки количества, а след това се разпространява по неофициални канали. Така местните производители се оказват между два натиска – от една страна, евтината конкуренция от Сърбия и Северна Македония, а от друга – затягането на правилата у нас. Ако държавата успее да ограничи само дребните производители, без да пресече каналите за нерегламентиран внос и продажба, резултатът може да се окаже неравнопоставен пазар, в който коректните участници понасят най-голямата тежест. Ракията обаче не е просто поредната стока. Тя е част от българската трапеза, от семейните събирания и от традицията за оползотворяване на собствената реколта. За много домакинства изваряването на плодове и грозде е ежегоден ритуал, предаван между поколенията. Затова и всяка промяна в режима трябва да прави ясна разлика между тази традиция и незаконната търговия. Предизвикателството пред държавата е да защити потребителите и бюджета, без да превръща обикновения казан в мишена, докато евтиният алкохол от съседните страни продължава да намира път към пазара. Митничарите спипали 15 000 л незаконен алкохол През 2025 г. митническите служители са задържали около 40 000 литра нелегален етилов алкохол. Над 15 000 литра от него – или 38% – са били ракия, произведена незаконно. По данни, представени от финансовия министър Гълъб Донев в парламента, от началото на 2026 г. до края на септември са иззети още около 2500 литра ракия от обекти и помещения, в които се осъществява стопанска дейност.