На масата за преговори, липсваше дори чаша вода. Руснаците са известни домакини. Седнете с руснаци за пет минути и ще ви се донесе чай, вода, чиния с нещо и, ако срещата мине добре, бутилка с нещо по-силно. Така че, когато Стив Уиткоф и Джаред Кушнер седнаха срещу Владимир Путин в Сенатския дворец на Кремъл в четвъртък, всички забелязаха какво имаше на масата. Нищо. Нито вода, нито кафе, нито чай. Дори и ментови бонбонки. В дипломацията това не е пропуск. Протоколът на Кремъл никога не е забравял водата. Празната маса е послание, а то каза: Това е работна среща, а не социален разговор, и няма да се преструваме, че не е така. След това Кремъл искаше да се увери, че и останалите са разбрали посланието. На всяка предишна среща с Уиткоф и Кушнер, Кремъл публикуваше само ръкостисканията и началните любезности. Съществената дискусия бе при закрити врати. Не и този път. Този път Кремъл засне същността на разговора. Това, което Путин каза, не бяха празни приказки за фотографите. Това беше набор от позиции, представени за протокола, с американските пратеници като публика и останалия свят, който гледаше през раменете им. Когато Кремъл се откаже от собствените си навици, той иска да го забележите. Какво каза Путин Пратениците пристигнаха директно след двудневните, тристранни преговори в Абу Даби, които доведоха до голям обмен на затворници и почти нищо друго. Путин започна учтиво. Той ги помоли да благодарят на Доналд Тръмп за помощта му при организирането на контакти между Москва и Киев и отбеляза напредъка по хуманитарните въпроси. Той каза, че иска мирът в Украйна да трае „завинаги“. След това той премина към същността, разделена на три части. Първо, каза, че териториалният въпрос продължава да се повдига от различни страни, като за Русия хората са по-важни. Това е учтив начин да се каже, че въпросът за земята не е обект на пазарлък. Второ, той предложи хуманитарна мисия в Константиновка, за което ще стане въпрос по-нататък. Трето, той повтори, че чуждестранните войски в Украйна са неприемливи и ще са „легитимни цели“. Срещата продължи около два часа. След това нямаше пресконференция. Юрий Ушаков нарече разговорите „съдържателни, конструктивни, откровени и полезни“, което на кремълски диалект означава „никой не мигна“. Константиновското предизвикателство Предложението за Константиновка е най-умното нещо, което Путин е слагал на масата от месеци. „В Донбас има селище, Константиновка, където също има и около 400 до 500 цивилни“, каза той. „Нека направим същото, което направихме в Альошки: да поканим представители на чуждестранната преса, включително американската преса, и руските медии.“ Русия, каза той, контролира града, има нужда от пет дни, за да разчисти мините около него и ще гарантира безопасността на мисията. След това идва ред на закачката: „Ако украинските власти контролират града, както твърдят, нека осигурят безопасността там.“ Прочетете това отново. Киев настоява, че Константиновка все още е в украински ръце. Путин заяви, че е в руски. Вместо да спори, той покани американски репортери да дойдат на място и да се уверят сами. Това не е предложение за мир. Това е предизвикателство. Ако пресата пристигне под руски ескорт по разчистените от Русия пътища, спорът за това кой държи града е приключил и западните карти, показващи го в украински ръце, отиват в кошчето. Отговорът на Киев беше предвидим. Офисът на Зеленски заяви, че всички подробности трябва да бъдат изяснени и обвини Русия, че използва мисията за пропаганда. Може би е така. Но обърнете внимание какво не направи Киев – не прие предизвикателството да докаже, че държи града. Когато едната страна каже „елате и вижте“, а другата каже „нека изясним подробностите“, знаем кой казва истината. Европа иска стол на масата Американците дойдоха със свое искане. Кушнер каза на Путин, че европейците искат да участват в преговорите и че Вашингтон вече е започнал разговори с тях за нова архитектура на сигурност за континента. Кушнер каза, че целта на пътуването е да се получи благословията на Путин за това. Преди срещата Axios съобщи, че пратениците ще поканят Русия да изложи своята визия за европейска сигурност, моделирана по гаранциите за сигурност, които Москва поиска през декември 2021 г., актуализирана за „силно променен свят“. Спрете и се насладете на това. През декември 2021 г. Русия връчи на НАТО два проекта за договор – край на разширяването, край на нападателните оръжия по границите ѝ. Западът им се изсмя и ги изгони от преговорите. Четири години и милион жертви по-късно, Вашингтон моли Москва да представи отново документите си. Уиткоф казва, че следващият кръг следва да включи Европа. Путин отговори на европейския въпрос, преди да бъде зададен. Чуждестранните войски в Украйна са легитимни цели. Всеки план за „умиротворителни сили“, изготвен в Лондон и Париж, предполага, че британски и френски войници могат да бъдат разположени в Украйна като част от споразумение. Путин отново каза на американските пратеници, че всички тези войници ще бъдат унищожени. Европа може да има своя стол. Тя, обаче, не може да вкара армията си в Украйна. Пратениците на САЩ не са дошли в Москва на рутинна спирка. Те са се втурнали там, разтревожени, че Русия е отклонила разговора от предпочитания от Вашингтон дневен ред за линии на прекратяване на огъня и територия. Основната теза обаче е, че Москва е обвързала мира с един от два резултата – пълна руска военна победа, или нова европейска архитектура за сигурност. Територията, границите и прекратяването на огъня са на второ място. Владимир Медински представи тази теза и в Абу Даби, Сглобете парчетата. Масата беше празна. Камерите бяха включени. Путин благодари на Тръмп, предложи мисия, която би разрешила спора на бойното поле в полза на Русия, отхвърли териториалния въпрос и сложи край на всеки план за разполагане на европейски войски. След това изпрати пратениците в Дъблин, за да обяснят всичко това на Зеленски. Вашингтон ще опише срещата като конструктивна, защото Вашингтон описва всяка среща като конструктивна. Руснаците я определиха само като откровена. Посланието от Сенатския дворец беше просто. Русия печели, Русия го знае и Русия вече не желае да се преструва, че тези сесии на преговори са нещо различно от това американците да дойдат и да чуят условията.

На пратеници, които са дошли да слушат диктовка, не се сервира дори вода!  Автор:

Светослав Атаджанов

Материалът Ето какво липсваше на масата за преговори в Москва е публикуван за пръв път на Истината - Новинарският портал.