Според автора причината са мълчанието през май 1986 и вторият пик през 1987.

България е най-тежко облъчената държава в Европа след аварията в Чернобил, а основната причина е поведението на тогавашната комунистическа власт. Това обяснява проф. Димитър Вацов, автор на книгата „Българският Чернобил. Археология на моралната нищета“, в разговор за Дойче веле.

По думите му има документирани измервания, включително на хора от Хасково, според които отделни българи са били по-радиоактивни и от жители на Припят – града до чернобилската АЕЦ. Проф. Вацов посочва, че тези данни са документирани у нас и признати от международни институции.

Мълчание и отказ от базови мерки през май 1986

Проф. Вацов свързва високото лъчево натоварване с абсолютно безхаберие и отказ на властите да приложат елементарни мерки за защита. Според него в първите месеци след аварията, през май и юни 1986 г., основният риск е бил от вдишване на радиоактивен прах и от консумация на вода и храни, замърсени от този прах.

Той изброява мерки, които е трябвало да бъдат препоръчани на населението, но не са били. Сред тях са мокро почистване вместо метене, ограничаване на отварянето на прозорци, избягване на непроверено мляко, изкисване на сирене, обезкостяване на месо преди готвене.

Професорът подчертава, че цяла седмица след идването на радиоактивния облак властите не са информирали хората и официално са твърдели, че радиация няма. Според него едва на 7 май 1986 г. е била спомената опасността, при това с уклончив език, и са били предложени ограничени мерки. Той посочва като примери препоръка да не се ядат марули, децата да не играят в пясъчници и да си мият ръцете, както и по-често миене на улици.

По думите му на 24 май властите официално са обявили, че опасността е отминала, което той определя като дезинформация, и са отменили дори тези минимални мерки.

„Втори радиационен пик“ през 1987 г. през храните

Проф. Вацов изтъква и втора причина, която според него не е публично известна в същата степен. Той твърди, че една година след аварията българите са поели ново голямо количество радиация чрез храните.

Според него през периода януари–юни 1987 г. млякото, месото и продуктите от тях са дали ново повишение на радиоактивността. Професорът посочва, че около 30% от лъчевото натоварване на хората за първата година след аварията идва от този период. Той описва явлението като „втори радиационен пик“, който български атомни физици и радиолози наричат „български Чернобил“, защото според него е допуснат уникално в български условия.

Причината, според проф. Вацов, е решение през есента и зимата на 1986 срещу 1987 г. да се използват за изхранване на животни фуражи, окосени през май–юни 1986 г., които са били радиоактивни. Така радиацията е влязла по хранителната верига обратно в менюто – през млякото и месото.

Той подчертава, че според него това не е било от незнание. Посочва, че още от лятото на 1986 г. радиолози са предупреждавали официално това да не се прави, а от есента са изпращали множество доклади. Въпреки това, според него властите не са направили нужните изчисления за чисти фуражи и не са оценили разхода за евентуален внос.

Мерки за номенклатурата, но не и за хората

Проф. Вацов твърди, че висшата комунистическа номенклатура е имала ежедневна информация за радиационния фон и замърсяването по райони, включително за вода и храни. Той посочва, че сводките на Гражданска отбрана са запазени ден по ден.

В същото време, според него, мерки са били осигурени за управляващите, но не и за населението. Професорът казва, че чрез УБО (структурата за обслужване и охрана на ръководството) са били осигурявани минерална вода за пиене, дълбоко-кладенчова вода за къпане и контрол на храните за радиация. Той дава пример с пречистване на пясъка в резиденция Евксиноград, докато паралелно деца са били изпращани на лагери.

Липсва надеждна картина за здравните последствия

Проф. Вацов отбелязва, че има обобщени данни за радиационното натоварване, но според него липсва систематично и надеждно агрегиране на данните за здравните последствия. Той изброява показатели, които според него не са анализирани цялостно – онкологични заболявания, сърдечно-съдови заболявания, детска смъртност, генетични малформации и продължителност на живота.

Той се позовава и на медицинска експертиза по делото срещу Григор Стоичков и Любомир Шиндаров от 1991 г., според която заболелите и починалите от рак заради Чернобил у нас са от няколкостотин до няколко хиляди души, в зависимост от методиката. По думите му след това не е направена надеждна проверка на тези прогнози.

Професорът разказва и за личната си мотивация да се занимава с темата. Той посочва, че като ученик през май 1986 г. е бил изпратен с други ученици да бере спанак и лук в софийското поле, а по-късно е свързал тази бригада с последвали случаи на заболявания и смърт сред негови приятели.