Американският президент Доналд Тръмп ще проведе историческа среща с китайския президент Си Дзинпин и с руския Владимир Путин в кулоарите на годишната конференция на страните от Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън.

 

Очаква се дискусията да е фокусирана главно върху разработването на амбициозен пакт за контрол на ядрените оръжия, пише New York Post. 

 

 

Служител на Белия дом заяви, че дискусиите на първата по рода си тристранна среща биха могли да засегнат войната в Иран, както и Северна Корея.

 

Изданието припомня, че Тръмп не се е срещал с Путин лично откакто двамата разговаряха в Аляска миналия август. Тогава усилията му бяха насочени към посредничеството за прекратяването на войната в Украйна. Тази тема е малко вероятно да бъде повдигната в Шънджън, смята служител в американската администрация.

 

Според Вашингтон срещата може да постави началото на по-продуктивен диалог в бъдеще.

 

По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира Русия притежава най-големия ядрен арсенал в света, следвана от САЩ и Китай. Последният договор за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия между Вашингтон и Москва – Нов СТАРТ – изтече тази година.

Все още не е ясно дали Русия и Китай са готови да обсъждат съкращаване на ядрените си арсенали.

 

Очаква се Тръмп да повдигне и въпроса за войната срещу Иран, но според американски представители темата за Украйна не е включена в дневния ред.

Не се предвижда и отделна двустранна среща с Путин.

 

Американският президент заминава в понеделник на четиридневна обиколка в Азия, която включва и посещение във Филипините.

 

Тръмп, който ще пътува до Китай с главния изпълнителен директор на SpaceX и Tesla Илон Мъск, се стреми към топли отношения с авторитарните си колеги, твърдейки, че това е от полза за американските и световните интереси, коментира NYP.

 

НАМАЛЯВАНЕ НА ЯДРЕНИТЕ АРСЕНАЛИ

 

От първия си мандат насам Тръмп предлага грандиозен пакт за намаляване на ядрените арсенали, заявявайки, че е ненужно скъпо да се поддържа огнева мощ, достатъчна за многократно унищожаване на света, но концепцията все още не е реализирана.

 

“Не очакваме да постигнем каквото и да е споразумение. Бих определил това като начална точка, първия разговор“, казва правителствен служител.

 

“Ядреният арсенал на Китай нараства най-бързо в света. Време е Китай да седне на масата за възрастни, ако щете, и да проведе разговори за възрастни неща. Нещата, които Китай прави много непрозрачно с ядрените си арсенали, са нещо, което оказва влияние върху сигурността на всяко човешко същество по света“, допълва служителят.

 

Срещата на върха идва в неудобен момент за отношенията между САЩ и Китай, след като един от най-могъщите технологични титани в Америка, Дженсън Хуанг от гиганта за изкуствен интелект Nvidia, беше принуден да подаде оставка след разкриването на връзката му с предполагаем китайски шпионин.

 

Хуанг придружаваше Тръмп при последното му посещение в Китай през май, но не се очаква американският президент да повдигне въпроса пред Си Дзинпин. 

 

Очаква се обаче Тръмп да окаже натиск върху Китай да се съобрази с търговското споразумение, постигнато миналата година, тъй като износът на редкоземни метали за САЩ не отговаря на договорените темпове.

 

Белият дом не планира и контакти със Северна Корея по време на обиколката.

 

ЦЯЛОСТНО ПРЕНАРЕЖДАНЕ НА ГЛОБАЛНИЯ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РЕД

 

Срещата е първият в историята тристранен формат между лидерите на САЩ, Русия и Китай, свикан с цел цялостно пренареждане на глобалния геополитически ред.

 

Според Нова телевизия и БТА, тази среща се разглежда като най-важното дипломатическо събитие за края на годината, чрез което Путин се опитва да изведе Русия от международната изолация и да договори прекрояване на сферите на влияние директно с Вашингтон и Пекин

 

Срещата официално легитимира концепцията за “триполюсен свят”. Тя събира на една маса трите ядрени и икономически суперсили, за да решават съдбата на глобалната сигурност, заобикаляйки традиционни многостранни институции като ООН или Г-7.

 

Постигането на споразумение за Украйна би имало историческо значение, сравнимо с Ялтенската или Потсдамската конференция, тъй като се очаква да начертае новите сфери на влияние на континента.

НОВИ РАМКИ ЗА СИГУРНОСТ

 

Дискусията за глобално намаляване на ядрените арсенали, инициирана от Доналд Тръмп, може да сложи край на настоящата криза в контрола над въоръженията и да замени остарелите договори от ерата на Студената война с ново тристранно споразумение (включващо и Китай).

 

Намеренията на Путин в тази сфера са свързани с договарянето на нови рамки за сигурност, които да гарантират руските интереси спрямо НАТО и САЩ.

 

Американският президент категорично настоява всяко ново ядрено споразумение да бъде тристранно и да включва задължителни ограничения и за Китай. Вашингтон се опасява от бързото разрастване на китайския ядрен арсенал. Русия традиционно подкрепя участието на Пекин само ако в контрола бъдат включени и ядрените сили на НАТО (Франция и Великобритания).

 

Москва използва присъствието на Си Дзинпин като дипломатически щит, но Пекин е скептичен към американските искания за тавани на собствения му арсенал. След изтичането на „Нов СТАРТ“ светът за първи път от над 50 години остана без взаимни ограничения за броя на разположените ядрени бойни глави.

 

Тръмп иска изцяло „нов, подобрен и модернизиран“ договор. Основният спор е как ще се извършват взаимните инспекции, след като Русия прекрати достъпа на американски проверяващи до своите обекти. Поради тези сериозни разминавания Белият дом вече официално обяви, че не се очаква подписването на конкретно споразумение в Шънджън.

 

Срещата се разглежда по-скоро като „начало на труден разговор“ и опит за предотвратяване на пълномащабна ядрена надпревара.

 

ПУТИН ИЗЛИЗА ОТ ИЗОЛАЦИЯ

 

За Путин срещата маркира символичен край на опитите на Запада за пълна международна и икономическа изолация на Москва след 2022 г., връщайки Русия на масата на “големите сили”. Путин отива на тристранната среща на върха с Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Шънджън с основното намерение да договори край на войната в Украйна. Самата идея за този тристранен формат е предложена първоначално от руския президент.

 

Според дипломатически източници и публикации в международни медии като „Уолстрийт джърнъл“ и „Файненшъл таймс“, Русия е изразила готовност да обсъди условията за прекратяване на петгодишния конфликт. Въпреки че официални представители на САЩ по-рано заявиха, че Китай не е пряка страна по темата и Украйна първоначално не е била в официалния дневен ред, се очаква Путин да използва присъствието на Си Дзинпин като ключов съюзник, за да балансира преговорите с Тръмп.

 

Преди и по време на форума в Китай руският президент цели „по-нататъшно укрепване на всеобхватното партньорство“ с Пекин, за да гарантира, че икономическите и политическите връзки между Русия и Китай остават стабилни на фона на новата администрация на САЩ.

 

Събитието ще покаже дали Китай ще влезе в ролята на реален посредник между Москва и Вашингтон, или ще предпочете да защити собствените си търговски интереси със САЩ, балансирайки отношенията си с Путин.

СТРАХ В БРЮКСЕЛ, ТРЕВОГА В КИЕВ

 

Предложението за тристранна среща в Шънджън предизвика силна вълна от скептицизъм, критики и сериозна тревога в Киев и европейските столици. Основното опасение на Европейския съюз (ЕС) и Украйна е, че великите сили се опитват да решават съдбата на Европа и да преначертават граници зад гърба им, изолирайки ги от прекия процес на вземане на решения.

 

Украинският президент Володимир Зеленски категорично заяви, че никога няма да приеме решения за съдбата на страната си, договорени единствено между САЩ, Русия и Китай.

 

Киев настоява, че ако Украйна е обект на дискусия, нейни представители задължително трябва да бъдат на масата за преговори. Външният министър на Украйна Андрий Сибиха предупреди, че подобен тристранен формат единствено „насърчава Путин да продължи войната“, като му дава усещане за равнопоставеност със САЩ и Китай. Вместо това Киев предлага много по-продуктивен формат – среща между Тръмп, Путин и Зеленски в неутрална държава.

 

В Брюксел и ключовите европейски столици (Берлин, Париж) съществува дълбок страх, че ЕС бива изтласкан в периферията на глобалната политика. Фактът, че бъдещата архитектура на сигурността в Европа може да се договаря в Азия от американски, руски и китайски лидери, се възприема като дипломатически шамар за Европейската комисия, пише The Gardian.

 

Форматът рискува да разедини допълнително европейските държави. Докато страни като Германия настояват, че „европейците трябва да седят на масата“, когато се обсъжда европейски конфликт, други по-скептични държави в Източна Европа се опасяват от принудителен мир, който ще ги остави в нова руска сфера на влияние.

 

Киев и Брюксел гледат с огромно подозрение на ролята на Пекин. За тях Китай не е неутрален посредник, а държава, която икономически и технологично крепи руската военна машина през последните пет години. Включването на Си Дзинпин в преговорите за Европа се оценява като риск, който ще засили влиянието на Пекин на континента

Материалът Историческо! Тръмп, Дзинпин и Путин се срещат на 19 ноември в Шънджън е публикуван за пръв път на Проватон.