Иво Димитров
Добре дошли в държавата на вечния институционален сюрреализъм, където гравитацията отдавна не важи за кадровите назначения, а законите на икономиката са заменени от законите на птичия полет. Ако преди години някой ви беше казал, че емблематичният майстор на чиновническото спокойствие и социалните компромиси Гълъб Донев ще оглави Министерството на финансите в управлението на бъдещата президентска партия, вероятно щяхте да го пратите за топъл чай. Днес обаче това не е политически виц, а суровата действителност. И една от най-големите тотал щети в новата история на държавната хазна.
Политическата метаморфоза на Донев е изумителна: от безгласен изпълнител и удобен, но вечен служебен кадър до архитект на финансовата катастрофа. Още с лансирането на прословутия проект за бюджет стана ясно, че чиновническото самочувствие рядко корелира с макроикономическия разум. Сметките бяха съшити с бели конци – дупки, замазвани с оптимистични миражи за приходи, раздути разходи и пълно нехайство към дефицита.
Апогеят на чиновническото бездушие обаче лъсна с пълна сила в един наглед „технически“, но всъщност смъртоносен казус – решението на Донев да прекрати обществената поръчка за монтиране на интелигентни електронни табла по пътищата. Табла, които трябваше да предупреждават шофьорите за гъсти мъгли, заледявания, верижни катастрофи и природни бедствия. Мотивът е цинично прост – нямало пари. За прахосване на милиарди по съмнителни схеми и раздути чиновнически структури пари винаги има, но за съоръжения, спасяващи човешки животи на асфалта – бюджетът се оказва празен.
И тук институционалната шизофрения преминава в откровена престъпна безотговорност. След като държавата сама се лишава от електронна сигнализация и оставя водачите да се движат като слепци в капана на екстремните метеорологични условия, къде са хората, чиято работа е да предотвратят кървавите мелета? При нулева видимост и критична обстановка пътните полицаи трябваше да са масово на терен – с включени буркани на всяко рисково трасе, да насочват, да респектират и да принуждават шофьорите да намаляват скоростта. Вместо това виждаме познатата гротеска: патрулките висят скътани по удобни караулки и храсти, докато синдикатите на МВР отново маршируват с ултиматуми за по-високи заплати. За какво точно възнаграждение настояват – за съучастие в хаоса и безучастно броене на трупове по магистралите?
Вътрешният министър Иван Демерджиев и цялото ръководство на Пътна полиция дори не трябва да бъдат подсещани за оставки, а трябва да са ги подали, преди да е отпечатан този брой на „Филтър“. Бездействието им, съчетано с пълната липса на базова координация при бедствия, е пряк генератор на пътния ад. Всеки ден, прекаран от тях по високите етажи, струва човешки съдби.
До трагедията на магистрала „Тракия“ черешката на тортата беше грандиозният скандал с пенсионните фондове. Донев опита класическия провинциален номер да замаже очите на обществото с уверения, че парите от втория стълб са непокътнати и никой не посяга на спестяванията на хората. Докато в ефира на „Панорама“ съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов не извади черно на бяло прословутото официално писмо до Европейската комисия от 2 ноември. В него финансовият министър лично бе предложил скандално пренасочване на 2,5% от осигурителните вноски към дефицитния НОИ, за да кърпи дупките в собствените си таблици. Донев бе уличен в директна, необорима лъжа – не просто дребно разминаване в думите, а опит за скрита подмяна на десетилетния пенсионен модел.
Но може ли да се очаква друго от експерт, чиято финансова тежест идва от спомени за социални отчети, а първата му диплома е с политически профил от военновъздушното училище в Долна Митрополия? Феноменът „Гълъб Донев“ не е прецедент, а системен дефект на новата власт. Калинки от неговия калибър превзеха ключови ресори – полуанонимни чиновници, лансирани като независими експерти, чиято единствена експертиза е да оцеляват при всяка смяна на властта, да подписват задкулисни сделки и да кимат раболепно. Време е финансовият министър да отлети от ведомството на ул. „Г. С. Раковски“, отнасяйки със себе си и своите верни заместнички, и безумните си таблици. А Демерджиев и полицейските му началници да го последват незабавно. Защото, когато птиците на прехода започнат да пишат бюджета, а чиновниците в униформи се крият по кабинетите, за народа остават само трохите… и оцеляването на късмет в мъглата.
Материалът Или ние, или те? Да оцелееш в мъглата над кукувичето гнездо е публикуван за пръв път на Проватон.