Георги Вулджев
След първото добро впечатление идва и по-отрезвяващия по-подробен анализ на вече публикувания пълен Бюджет 2027. И за съжаление, той не е толкова позитивен.
Безспорно е, че този бюджет предлага най-съществената фискална консолидация от 2020 г. насам. Поне като проект нито един бюджет от предходните 6 години не е предлагал по-голям спад на дефицита и на текущите разходи като процент от БВП.
Има обаче едно голямо „но“. Всъщност дори няколко.
1. Временни приходи трябва да покриват трайни разходи. Заложени са 800 млн. евро от данъка върху свръхпечалбите без достатъчно ясна обосновка как ще бъдат събрани. През 2028 г. този приход изчезва. Половината от заместващите мерки тогава са очаквани 400 млн. евро от електронното фактуриране, което започва едва от средата на годината.
2. Бюджетът записва икономиите, преди да е показал убедително как ще ги постигне. Най-яркият пример са 228,3 млн. евро от оценката и контрола на достъпа до лична помощ или т.нар. „ТЕЛК реформа“. Новият модел за индивидуална оценка на потребностите е със срок декември 2027 г., а икономията се очаква в рамките на същата година. По-ранни контролни мерки има, но няма публикувана разбивка колко трябва да спести всяка от тях.
3. Най-трудните въпроси за заплатите остават нерешени. Автоматичните формули са замразени за 2027 г. и на министерствата беше наредено да ги премахнат и преработят. Но това още не се е случило окончателно. Проблемът е, че същевременно се планира почти замразяване на разходите за заплати. От около 503 млн. евро увеличение през 2027 г., през 2028 г. се предвижда едва 102 млн. евро, а през 2029 г. – 29 млн. евро.
Но дори да бъдат напълно премахнати самите автоматизми, числата, предвидени за 2028/2029 г., видимо изискват и други мерки. Или масово замразяване на заплати в публичната сфера, или последващи съкращения на щатни позиции отвъд това, което вече беше обещано за 2027 г. в презентацията. Но такива мерки аз не намирам ясно заявени в самия бюджетен план.
Спомням си, че миналата година бюджетите на ГЕРБ бяха сходно пожелателни в средносрочната си прогноза. Поддържането на приемлива траектория на текущите разходи след първата година на бюджета беше третирано изцяло като счетоводно упражнение, без ясно планиране.
Уви, този проблем сега го срещаме отново. Едва ли е случайно с оглед на това, че с изключение на самия министър, след смяната на властта в Министерството на финансите нямаше съществени кадрови промени. Хората, които пишат бюджетите днес, са (почти) същите като тези, които ги пишеха и преди година. И ги пишат по почти същия начин. Избирателите на „Прогресивна България“ не мисля, че са гласували за това.
Материалът Едни и същи хора пишат бюджета и при ГЕРБ, и сега е публикуван за пръв път на Проватон.