Министерството на здравеопазването предлага 27-те областни центъра за спешна медицинска помощ, Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха и Националният център за обучение и квалификация „Проф. д-р Милан Миланов“ да бъдат обединени в една обща национална структура. Това предвиждат промените в системата на здравеопазването, публикувани за обществено обсъждане.

Сегашният Център за спешна медицинска помощ по въздуха ще поеме останалите структури и ще бъде преименуван на Национален център за спешна медицинска помощ. Така 29 самостоятелни юридически лица ще бъдат сведени до едно, което ще поеме общата организационна, управленска, финансова и юридическа отговорност.

Промяната не предвижда прекратяване на медицинската дейност в областите. Местните центрове ще продължат да работят като териториални структури на националния център, но вече няма да бъдат самостоятелни организации, а ще работят под общото ръководство на националния център.

Реформата предвижда и съкращаване на 200 административни щатни бройки от общо 431, заети с общоадминистративни дейности в системата. В момента общата численост на персонала в центровете за спешна помощ, включително въздушния, е 7227 щатни бройки.

Съюз "Пътна помощ" обвини Динко от Ямбол, че искал пари на пострадали в кошмара "Тракия", МВР не откри нарушения

Според доклада на здравния министър Катя Ивкова целта е да се премахнат дублиращите се административни функции. От ведомството посочват, че не се предвижда промяна в средствата за разходи за персонал през 2027 г.

Проектът е част от по-мащабна административна реформа на здравното министерство, която предвижда обединяване на 37 самостоятелни структури в три национални центъра и съкращаване на общо 280 щатни бройки. Промените засягат още системата на общественото здраве и радиационната защита, където два национални центъра ще бъдат обединени в един, както и трансфузионната хематология. Там петте районни центъра във Варна, Плевен, Пловдив, Стара Загора и Бургас ще преминат към Националния център по трансфузионна хематология. Предвижда се съкращаване съответно на 50 и 30 административни щата в двете направления.

Какво ще се промени на терен?

Предложението предизвика критики заради опасения, че решенията за работата на спешната помощ ще бъдат концентрирани в София, без да е ясно как ще се осъществява управлението по места.

Журналистът Зарко Маринов - бивш областен управител на Смолян и депутат от „Демократична България“ - коментира във Фейсбук, че здравното министерство обещава единно управление и премахване на дублиращите се административни дейности, но не дава достатъчно подробности за начина, по който ще функционира новата структура. По думите му въпросите за правомощията на регионалните ръководители, управлението на филиалите, назначаването на служители, ремонтите на линейки и осигуряването на доставки остават без отговор.

Той поставя и въпроса дали решенията за тези дейности ще трябва да се вземат централизирано в София, вместо на място, където проблемите често изискват незабавна реакция.

„В спешната помощ няма време за поправяне на недомислици в движение“, пише Маринов и добавя: „Очевидно премиерът Радев като бивш военен си мисли, че държавата е казарма – с един началник в София и подчинени по места.“

Катя Ивкова: Националната детска болница трябва да е готова до 2030 г.

Критика отправи и адвокатът по медицинско право Мария Петрова по телевизия „Евроком“. Според нея административното обединяване само по себе си няма да подобри работата на спешната помощ:

„Линейката няма да дойде по-бързо.“

Според нея основните проблеми остават лошата организация, недостатъчното обучение на диспечерите и недостигът на лекари със специалност „Спешна медицина“.

Подобни опасения изразяват и работещи в системата. Пред bTV фелдшерът Мима Станчева от Стралджа посочва, че недостигът на кадри вече е сериозен - част от колегите ѝ са пенсионери, други са напуснали, а желаещи за работа няма. Тя се опасява, че централизацията ще затрудни комуникацията и работата на по-малките населени места.

В Сандански, където два спешни екипа обслужват над 50 населени места, също се притесняват от промените. Старшата сестра Валентина Джевалекова обръща внимание, че далеч по-належащ проблем е лошото състояние на линейките.

От Съюза на парамедиците подкрепят премахването на дублиращите се административни длъжности, но настояват промяната да бъде част от по-широка реформа на спешната помощ.

350 евро стипендия към заплатата ще е увеличението за младите лекари за 2027 г.

От здравното министерство уверяват, че броят на екипите няма да бъде намален и времето за реакция няма да се влоши. Пациентите ще продължат да подават сигнали на телефон 112, които ще се разпределят към съответните райони.

Работещите в системата обаче остават скептични дали новата организация на управление няма да доведе до забавяне. Остават и въпросите как ще бъде преодолян недостигът на кадри, дали ще бъдат осигурени нови линейки и оборудване и как ще се решат дългогодишните проблеми с ниското заплащане в сектора.

Общественото обсъждане на проекта продължава до 3 декември. Ако реформата бъде приета, новата структура трябва да бъде готова до 1 януари 2027 г.