Историкът предупреждава, че искането за НАТО от 1997 г. е пропаганда.

Предложенията на Русия за уреждане на сигурността в Европа целят на практика разбиване на НАТО на части, коментира пред БНР Лорънс Фридман, професор от Лондонския Кралски колеж. По думите му представители на американския президент Доналд Тръмп изглежда приемат насериозно претенциите на Москва, но няма как да ги удовлетворят. Фридман добавя, че нито Европа, нито новият Конгрес на САЩ биха допуснали подобна сделка.

Според него, ако бъде реализирано руското предложение натовските сили да се изтеглят към границите на Алианса от 1997 г., това би поставило България и други държави от бившия Източен блок в състояние на крайна несигурност. Фридман отбелязва, че самите руснаци едва ли очакват тези искания да бъдат приети.

„Пропаганден трик“ и ограничени възможности на Вашингтон

Фридман определя руските предложения като пропаганден ход. По оценката му целта е да се внуши, че Русия е ощетена заради разширяването на НАТО. Той смята, че дразнещото в момента е впечатлението, че Джаред Кушнър ги приема насериозно. В същото време Фридман подчертава, че дори Кушнър е посочил, че темата трябва да бъде обсъдена с европейците, които не са заинтересовани.

На въпрос дали може да се има доверие на Кушнър и на американците, Фридман отговаря скептично. Той аргументира това с отслабването на администрацията на Тръмп след междинните избори. По думите му в новия Конгрес трудно би се намерила подкрепа за сделка, която на практика би означавала разцепване на НАТО. Фридман добавя, че дори в президентската администрация не вижда широка подкрепа за подобен сценарий.

Starlink, Украйна и „големите отстъпки“, които Москва очаква

В разговора е засегната и темата за американските лостове за влияние, включително Starlink. Според източника, точно преди и по време на преговорите в Абу Даби връзката на украинските военни със сателитната система отново е била ограничена. Това, по казаното в интервюто, е намалило възможностите за удари по руския тил в окупирана Украйна и за защита от руски реактивни дронове.

Фридман признава, че САЩ имат известно влияние и могат да затруднят Украйна. Но според него на практика Вашингтон вече не предоставя нищо на Киев. Той добавя, че САЩ не могат да накарат Украйна и Европа да направят „големите отстъпки“, които Москва очаква. По думите му това е още по-важно на фона на твърдението, че Русия не обещава отстъпки в замяна.

Фридман коментира и състоянието на Украйна. Той казва, че демографският проблем е сериозен, но ефектът му е дългосрочен и може да бъде смекчен, ако войната спре. Според него атаките по инфраструктурата са тежки и не бива да се приема, че украинците могат да издържат безкрайно. Въпреки това Фридман твърди, че на фронта украинските сили се справят добре, а руските загуби са „громадни“, и не вижда основания украинците да се паникьосат и да капитулират.

Пари, политика и цената на възстановяването

По темата за възстановяването на Украйна Фридман се позовава на оценка на Световната банка към 31 декември 2025 г. Според нея цената е 588 млрд. долара или 532 млрд. евро. На този фон той коментира, че в ЕС се очертават остри спорове и за 45 млрд., нужни на Киев за следващата година. В интервюто се посочва, че германският канцлер Фридрих Мерц е заплашил да блокира преговорите за общия бюджет, а България, Словакия и други държави отказват да допринесат.

Фридман описва пречките като комбинация от финансови и политически. Той отбелязва, че сумите са големи на фона на поскъпването в Европа и предстоящите избори във Франция. В същото време вижда решимост в Германия и подчертава влиянието ѝ в ЕС. По оценката му преговорите ще бъдат комплексни и решението няма да е лесно и бързо. Той предупреждава, че ако Украйна падне заради спорове за пари, последствията ще струват повече.

Преговори с Москва и „мир чрез тръби“

Фридман казва, че от диалог с Москва може да се очаква „доста малко“ в близък план. По думите му шанс за сериозни разговори може да се появи напролет. Това, според него, зависи от това Украйна да издържи зимата и Русия да не напредне в Донбас.

Той коментира и идеята Вашингтон да рестартира руски газови доставки за Европа през Украйна и Балтийско море, описана като „мир чрез тръби“. Фридман заявява, че това няма да сполучи, и дава пример с т.нар. дизелова сделка. По думите му танкери са били отпратени от американски пристанища заради опасения от нарушаване на санкции, наложени със закон в САЩ. Изводът му е, че всяка следваща руско-американска сделка ще се нуждае от съдействие на Европа.

Какво трябва да направи Европа

Фридман твърди, че в днешната архитектура за сигурност няма нещо нередно, но Европа трябва да положи повече усилия. Той очертава две задачи: изграждане на собствената отбрана и противодействие на руска намеса във вътрешните дела, както и поддържане на Украйна боеспособна, включително с цел да започне да изтласква руските сили. Според него идеята за индивидуални договори на Русия с отделни държави за „мирно съжителство“ е заблуда, като напомня, че има Харта на ООН.

По темата за Черноморския регион и Балканите Фридман казва, че те са потенциално слабо място на Европа, но не единственото. Той посочва и Франция като възможен пример. За Крим Фридман твърди, че там има „пълна бъркотия“ и полуостровът е под обсада от шест месеца заради украински удари, като го очаква тежка зима.