Цената на един метал рязко скочи през последните дни и причината за това се оказа изкуственият интелект. Той буквално изяжда калая - сребристия на цвят, мек и на пръв поглед непретенциозен метал, без който съвременната електроника трудно би могла да съществува. Надпреварата за все по-мощни чипове, сървъри и центрове за данни превръща калая в стратегическа суровина, а ограничените доставки и геополитическите сътресения разпалват битка между водещите производители, пише "Стандарт". През октомври 2026 г. световната цена на калая достига средно 51 696 долара за тон – с 43,6% повече спрямо същия месец година по-рано. Това е понижение спрямо септември, но остава изключително високо равнище. На 13 ноември борсовата котировка за незабавна доставка на Лондонската борса за метали е 48 295 долара за тон. Пазарът е силно волатилен, а наличностите са под натиск. Металът, който свързва дигиталния свят Калаят е химичен елемент със символ Sn. Хората го използват от хилядолетия - още в древността смесването му с мед дава бронза, една от сплавите, променили историята на човечеството. Той е мек, ковък, устойчив на корозия и се топи при сравнително ниска температура. Именно тези свойства го правят толкова ценен за индустрията. В природата калаят рядко се среща в чист вид. Основната му руда е каситеритът – минерал, съдържащ калай и кислород. Добивът започва с извличане на рудата от находища в скалите или от речни и алувиални наноси, където тежките минерални частици са се натрупвали с времето. При първия метод се изграждат открити или подземни рудници, а при втория се използват промивни съоръжения, които отделят тежкия каситерит от пясъка и другите примеси. Следва обогатяване и металургична преработка. Концентратът се изпича и редуцира при висока температура, за да се отдели металът. После калайят се рафинира, докато достигне необходимата чистота за промишлена употреба. Най-голямото му приложение днес обаче не е в бронзовите изделия или консервните кутии, а в електрониката. Повече от половината световно потребление на калай отива за производство на спойки - материалите, които свързват електронните компоненти с платките. В съвременната техника те обикновено са безоловни сплави на основата на калай, сребро и мед. Без тези миниатюрни съединения няма смартфони, компютри, телевизори, автомобилни електронни системи, телекомуникационно оборудване и сървъри. Калай се използва и в производството на фотоволтаични панели, химикали, акумулатори и различни метални сплави. В бита го срещаме и в ламарината за консервни кутии, където тънък слой калай предпазва стоманата от корозия, както и в някои видове стъкло и домакински изделия. Изкуственият интелект отвори нова мина за търсене Истинският обрат идва с бума на изкуствения интелект. Центровете за данни, които обучават и обслужват огромните езикови модели, са много по-сложни и натоварени от традиционните сървърни помещения. В тях работят хиляди специализирани процесори, платки, захранващи системи и мрежови връзки. Всяка от тези системи има нужда от надеждни електрически съединения. Според оценки, цитирани от анализатори на пазара, един гигават капацитет на център за данни с изкуствен интелект може да изисква между 1200 и 1500 тона калай - повече от три пъти над потреблението при традиционен център със съпоставим капацитет. Това превръща плановете на технологичните гиганти за нови центрове за данни в сериозен фактор за търсенето на метала. Изкуственият интелект обаче не е единствената причина за поскъпването. Върху цената действат още недостигът на руда, проблемите с добива в няколко ключови държави, ниските борсови наличности и спекулативните движения. Но дигиталната революция добавя ново и все по-важно измерение към търсенето. Китай държи короната, Перу настъпва Глобалната битка за калая се води на няколко континента. Китай е най-големият производител на руда с около 24% от световния добив. Следват Индонезия с приблизително 21% и Перу с около 11%. Китай има още по-силна позиция при рафинирането - осигурява близо половината от световното производство на рафиниран калай. Така Пекин държи ключова част не само от добива, но и от преработката на суровината. Перу обаче все по-осезаемо се приближава до челните позиции. Страната разполага с големи находища в Андите, а минната компания Minsur е сред най-важните играчи на пазара. През 2025 г. тя произвежда 32 981 тона рафиниран калай – увеличение с 6,6% спрямо предходната година, подкрепено от по-големи количества концентрат от мината San Rafael и преработвателната мощност B2. През третото тримесечие на 2026 г. рафинираното производство на Minsur нараства с 3,8% на годишна база до 9028 тона. Компанията е вторият по големина производител на рафиниран калай в света. Това не означава, че Перу вече отнема първенството на Китай при добива, но страната се превръща във все по-важен противовес на азиатското господство. Конго и Мианмар – суровината от нестабилните райони Другият фронт на битката минава през Демократична република Конго и Мианмар. И двете държави са важни доставчици на калай, но добивът им е изложен на сериозни политически и военни рискове. В източната част на Конго се намира мината Bisie – един от големите източници на калай в света. През 2025 г. тя произвежда около 18 600 тона, или приблизително 6% от световния добив. Военните сблъсъци и несигурността в района обаче могат да прекъснат работата на мините и транспорта на концентрата. Така дори когато има руда в земята, тя не винаги може да стигне до преработвателните предприятия. Мианмар е другият критичен източник. Особено важен е районът Ва, откъдето идват значителни количества калай за китайските топилни предприятия. Добивът там беше ограничен след спиране на минната дейност през 2023 г., а последвалото възстановяване остава несигурно. Данните за китайския внос през август 2026 г. показват колко важни са тези две държави: доставките на калайна руда и концентрат от Мианмар нарастват с над 253% на годишна база, а тези от Конго – с повече от 54%. Това е знак за възстановяване на потоците, но не премахва риска от нови прекъсвания. Запасите се топят, а светът търси изход На 13 ноември наличностите от калай, регистрирани на Лондонската борса за метали, са едва 3740 тона. В началото на октомври са били 4475 тона – спад от около 16%. Когато борсовите запаси са толкова ниски, дори сравнително малко прекъсване на доставките може да предизвика силни ценови движения. Световната банка очаква средната цена на калая през 2026 г. да бъде с около 20% по-висока спрямо 2025 г. В същото време секторът усеща обратната страна на скъпия метал. Международната асоциация на производителите на калай прогнозира, че световното потребление на рафиниран метал ще се свие с 2,2% през 2026 г. заради слабостта на някои индустриални пазари и финансовия натиск върху производителите. Изходът може да дойде от нови мини, по-ефективно използване и рециклиране. Около една трета от световното предлагане през 2023 г. вече идва от вторични суровини. Калаят може да се рециклира без съществена загуба на качествата си, но това все още не е достатъчно, за да освободи пазара от зависимостта му от минния добив. България – зависима от вноса, но с шанс за рециклиране България не е сред големите производители на калай и няма значим промишлен добив, който да я превръща в самостоятелен играч на световния пазар. Геоложки проучвания са установявали каситерит в отделни речни наноси, включително в района на Кюстендил, но това е нищо. Данните за външната търговия показват реалната зависимост от чужди доставки. През 2024 г. страната внася около 197 тона необработен нелегиран калай на стойност над 6 млн. долара. Най-големият доставчик е Боливия с над 127 тона, следвана от Полша и Малайзия. В същото време България изнася около 10,6 тона калайни отпадъци и скрап. Така страната ни е част от глобалната верига, но само като потребител на вносен метал. Но в условията на все по-скъпи и несигурни доставки рециклирането на електронни отпадъци и възстановяването на ценни метали могат да се превърнат в икономическа възможност. В новата технологична надпревара не печели само този, който притежава находищата. Предимство ще има и този, който успее да върне вече използвания метал обратно в производството.