Проектът на Министерството на здравеопазването за обединяване на центровете за спешна помощ предвижда 27-те структури в страната да станат част от една национална организация под шапката на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха. Предложението включва съкращаване на около 200 административни служители.
В Стралджа фелдшерът Мима Станчева се опасява, че реформата може да задълбочи недостига на кадри и да затрудни работата в по-отдалечените населени места. Тя посочва, че администрацията в Ямбол е по-близо и достъпна за местния екип от бъдеща централизирана структура.
„Моите колеги са пенсионери. Част от тях дори напуснаха скоро. Няма желаещи за работа.“
МИМА СТАНЧЕВА · ФЕЛДШЕР
В Сандански два спешни екипа обслужват над 50 населени места. Старшата сестра Валентина Джевалекова поставя въпроса как централизирането ще се отрази на бързината на реакцията и посочва, че линейка, използвана от две години, отново се нуждае от ремонт.
Съюзът на парамедиците подкрепя съкращаването на дублиращи се административни длъжности. Председателят на организацията Ива Пехливанска смята, че промяната трябва да е част от по-широка реформа за подобряване на спешната помощ и управлението на центровете.
От Министерството на здравеопазването уверяват, че броят на спешните екипи няма да бъде намален и че реформата няма да увеличи времето за пристигане на мястото на инцидента. При обединяването на центровете за спешна помощ пациентите ще продължат да подават сигнали на телефон 112. В момента те се разпределят към Националния център за спешна медицинска помощ, а оттам — към районите.
Общественото обсъждане на проекта продължава до 3 декември. Ако реформата бъде приета, новата структура трябва да бъде готова до 1 януари 2027 г.