/Поглед.инфо/ Представата за Ирак като безкрайна, мъртва пясъчна пустиня се разбива още в мига, в който напуснете главните пътища между Багдад и Басра и навлезете в зелените пояси покрай река Ефрат. Под плътната сянка на милиони финикови палми тук функционира древна, но силно изтощена от войни и санкции аграрна система, която продължава да работи въпреки екстремните температури и хроничния недостиг на ток. За външния наблюдател гледката на килими от гниещи фурми по земята и ръждясали дизелови мотори край напоителните канали изглежда като пълна стопанска безстопанственост, но зад този привиден хаос стоят сурови икономически сметки, вековна йерархия на труда и безмилостна физика на оцеляването в климат, където жегата редовно минава петдесет градуса.