На 15 ноември 1910 г. край София се случва събитие, което променя представата за въздухоплаването в България. Руският летец Борис Маслеников издига във въздуха своя биплан тип „Фарман“ от полето край тогавашния военен лагер и хиподрума, в района на днешните квартали „Лагера“ и „Хиподрума“.

Полетът е организиран по настояване на капитан Васил Златаров, командир на Въздухоплавателното отделение към българската армия. Целта е практическа и престижна едновременно – да се докаже, че над България и Балканите може да се лети. На Луи Блерио се приписва твърдението, че разредената атмосфера и климатът в тази част на Европа не са подходящи за самолети.

Самолетът се връща на мястото на излитането

Първото излитане продължава около пет минути според архивни сведения. В различни описания се посочва, че аеропланът се издига между 100 и 300 метра, прави няколко обиколки и каца обратно на мястото, от което е тръгнал. След него Маслеников изпълнява още серия кратки демонстрационни полети, продължили до 25 ноември.

Интересът на софиянци е огромен. За полетите са разлепени афиши, а зрителите влизат срещу такса. По-късно е създаден Софийският аероклуб, който заедно с комисия на Военното министерство участва в организацията на изпитанието.

Царското семейство се качва на „Фарман“-а

В демонстрациите участват цар Фердинанд I, престолонаследникът княз Борис и княз Кирил. Според публикация в столичната преса, цитирана от БНР, „първият и вторият излети авиаторът направи сам“, а след това на борда последователно се качили представителите на царското семейство.

Царят и двамата князе извършват обиколка до Павлово и обратно. Описанията от онова време разказват за полети над Княжево, Бояна и Горна баня, след което машината се връща в района на Лагера под аплодисментите на публиката.

Демонстрациите убеждават българските военни, че самолетът може да има военно приложение. Маслеников предлага да достави пет аероплана „Фарман“, да организира работилница и школа за пилоти и механици срещу 250 000 лева. Правителството не приема предложението, но през следващата година започва подготовка за обучение на български военнослужещи в чужбина.

В историческата литература полетът на Маслеников обичайно е определян като първия официален успешен самолетен полет в България. Има сведения за по-ранно преминаване на самолет над Русе от румънския княз Джордже-Валентин Бибеску през септември 1910 г., както и за възможни полети на Жорж Осмонт над София. Тези случаи обаче остават предмет на допълнително проучване и не променят мястото на демонстрациите на Маслеников като начало на организираното самолетно дело у нас.

Източници: new.bnr.bg, archives.bnr.bg, morskivestnik.com