Владетелят, чието прогонване помогнало на римския император Клавдий да оправдае нашествието си в Британия през 43 г. сл. Хр., може всъщност да е бил жена. Нова хипотеза за Верика – една от ключовите фигури в британската Желязна епоха, поставя под съмнение утвърдената представа за мъж, потърсил помощ от Рим, за да си върне изгубения трон. Археологът д-р Майлс Ръсел от университета в Борнмут предлага нов прочит на древни монети и исторически сведения. Според него зад името Верика може да стои владетелка, чиято истинска роля е останала неразпозната в продължение на близо две хилядолетия. Аргументите му са представени в специализираното списание Current Archaeology. Изследването не се основава на новооткрит гроб или ДНК анализ, а на преоценка на вече известни археологически и исторически свидетелства. Изгубеният трон, който отваря пътя на Рим Верика управлява атребатите в Южна Британия, на територии, обхващащи части от днешните графства Хемпшир и Западен Съсекс. Около 40 г. сл. Хр. владетелят губи властта си и търси подкрепа в Рим. Според традиционния исторически разказ именно тази молба предоставя на император Клавдий удобен повод да предприеме военна кампания срещу Британия. За Клавдий завоеванието е възможност да затвърди политическия си авторитет чрез значима военна победа. Подкрепата на прогонения владетел би могла да осигури на римляните ценна информация за местните племена, както и потенциални съюзници. Ръсел обаче допуска, че човекът, потърсил закрилата на императора, може да е бил жена. Ако тази хипотеза бъде потвърдена, тя би променила представите за една от личностите, свързвани с началото на римското завоевание на Британия. Древните монети крият необичайна следа Сред основните аргументи на археолога са изображенията върху монети, сечени по времето на Верика, уточнява Glasnews. На тях е представена конна фигура с копие, която Ръсел интерпретира като жена воин с разголена гръд. Според него тази символика може да е свързана с женската идентичност на владетеля, съобщава The Past. Подобно изображение обаче не е пряко доказателство за пола на човека, наредил отсичането на монетите. В древността владетелите често използвали митологични, религиозни и военни символи, които невинаги отразявали собствената им самоличност. Друг аргумент е окончанието „-а“ в името Верика. Ръсел го сравнява с имената на две известни владетелки от древна Британия – Будика и Картимандуа. Изследователят поставя под въпрос и традиционното тълкуване на надписа REX върху монетите. Латинската дума означава „цар“, но според него употребата на тази титла сама по себе си не е достатъчна, за да бъде определен полът на Верика. Археологът разглежда тези подробности като съвкупност от косвени свидетелства, които позволяват различна интерпретация на историческата личност. Жените, които управлявали древна Британия Възможността Верика да е била жена не противоречи на известното за политическата организация на някои британски племена през Желязната епоха. Историята познава поне две влиятелни владетелки, които упражнявали значителна власт по време на римското присъствие на острова. Будика оглавява голямото въстание срещу римляните през 60–61 г. сл. Хр. Начело на ицените и техните съюзници тя повежда мащабна съпротива срещу римската власт. Картимандуа, от своя страна, управлява бригантите – едно от най-значимите племенни обединения в Северна Британия. За разлика от Будика тя поддържа съюзнически отношения с Рим. Тези примери показват, че жените са можели да заемат най-високите политически позиции в определени британски общества. Проблемът за съвременните историци е, че местните общности не са оставили собствени писмени свидетелства, които да представят тяхната гледна точка. Голяма част от информацията за събитията достига до нас чрез римски автори, чиито описания отразяват и представите на тяхното време. ДНК изследване разкрива важната роля на жените Допълнителен контекст към новата хипотеза дава генетично изследване, публикувано в научното списание Nature през януари 2025 г. Учените анализират 57 древни генома от погребения, свързани с дуротригите – общности, населявали Южна Британия през Желязната епоха. Резултатите разкриват голяма родствена група, организирана около обща майчина линия. Изследователите установяват, че жените вероятно оставали в родните си общности в продължение на поколения, докато много от мъжете пристигали от други места. Тази обществена организация е известна като матрилокалност – практика, при която след създаването на семейство двойката живее при или близо до роднините на жената. Откритието е важно, защото показва, че женските родствени линии са заемали централно място в организацията на поне част от британските общества преди римското завоевание. Учените обаче подчертават, че матрилокалността не означава непременно матриархат или управление на жените. Генетичните данни не могат да установят и дали Верика е била жена. Те все пак предоставят допълнителни основания за преосмисляне на традиционните представи за мястото на жените в древна Британия. Може ли историята на римското нашествие да бъде пренаписана? Засега предположението на д-р Майлс Ръсел остава научна хипотеза, която се нуждае от допълнителни доказателства. Монетите, езиковите особености на името и историческият контекст позволяват нов прочит, но не дават окончателен отговор за самоличността на Верика. Ако бъде потвърдена, хипотезата би добавила още една влиятелна жена към историята на древна Британия. За разлика от Будика, която се превръща в символ на съпротивата срещу Рим, предполагаемата владетелка Верика би останала в историята като човек, потърсил подкрепата на империята. Така една фигура, традиционно описвана като прогонен цар, може да се окаже кралица, чиято съдба е изиграла важна роля в събитията, довели до римското завоевание на Британия.