777,2 млн. евро за покриване на Механизма по Закона за лична помощ през 2027 г.: бюджетът е разчетен, но достатъчен ли е за реалните потребности? Предвидените средства за механизма „Лична помощ“ през 2027 г. са с 103,6 млн. евро по-малко от планираните за 2026 г.
В проекта на държавния бюджет за 2027 г. са предвидени общо 777,2 млн. евро за обезпечаване на механизма „Лична помощ“ при часова ставка 5,24 евро на час. Сумата е посочена изрично в мотивите на Министерството на финансите към актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г. В същия документ е обяснено, че поради икономическия характер на разходите средствата са прекласифицирани в разходи за персонал по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
Така се изяснява и една важна подробност от чл. 14, ал. 1 на проектобюджета. Общият размер на разходите за персонал на МТСП е 940,436 млн. евро, но в отделна подточка са посочени 163,2306 млн. евро за „персонал без Механизъм лична помощ“. Разликата е 777,2054 млн. евро — практически същите 777,2 млн. евро, посочени в мотивите.
Следователно средствата за механизма са включени в общия разход за персонал, но са отделени от останалите разходи за персонал на министерството. Чл. 75, ал. 1 от проекта предвижда и специално изключение за средствата по Механизма за лична помощ от общото правило за изпълнение на разходите за персонал.
Това обаче отговаря само на въпроса къде са записани парите. Не отговаря на по-съществения въпрос — дали те ще стигнат за всички хора, които имат право на лична помощ, и за всички часове, определени според индивидуалните им потребности.
Факт: по-малко средства за лична помощ спрямо бюджета за 2026 г.
В материалите на Народното събрание за бюджета за 2026 г. разходите за механизма „Лична помощ“ са посочени в размер на 880,81 млн. евро, при очакван средномесечен брой около 87 600 потребители.
За 2027 г. Министерството на финансите предвижда 777,2 млн. евро.
Показател 2026 г. 2027 г.
Планирани средства за механизма880,81 млн. евро777,2 млн. евроРазлика—-103,61 млн. евроНамаление спрямо бюджета за 2026 г. — -11,76%
Това е съществено намаление на планирания финансов ресурс. То е особено важно на фона на разширяването на механизма през последните години.
По данни на Агенцията за социално подпомагане, цитирани в публикации, през 2026 г. лична помощ ползват средномесечно 82 878 души, от които 12 893 са деца. За сравнение, средномесечният брой потребители през 2025 г. е бил 75 970 души, а през 2022 г. — 43 534 души.
Това означава увеличение с около 74,5% за периода 2022–2025 г. Само между средномесечните стойности за 2025 и 2026 г. нарастването е приблизително 9,1%.
Година Средномесечен брой потребители
2022 г.43 5342025 г.75 9702026 г. 82 878
Механизмът обслужва все по-голям брой хора – необходимост от контрол
Затова намаляването на бюджета през 2027 г. изисква ясна и публично проверима обосновка. Не е достатъчно да се посочи, че ще се подобри контролът. Необходимо е да се покаже какви конкретни разходи се очаква да бъдат избегнати, колко потребители ще бъдат засегнати от новите оценки и дали правата на хората с действителна необходимост от подкрепа ще бъдат запазени.
Какво означава часовата ставка от 5,24 евро?
Внесеният в Народното събрание проект за изменение на Закона за личната помощ предвижда за периода от 1 януари до 31 декември 2027 г. часова ставка от 5,24 евро за отработен час. Това е същата ставка, която Агенцията за социално подпомагане е посочила за 2026 г. в официалното си писмо до общините. С други думи, проектът не предвижда увеличение на номиналната часова ставка за 2027 г. спрямо 2026 г. В същото време се предлага промяна в модела на договаряне и осигуряване на личните асистенти.
Законопроектът за Бюджет 2027 предвижда замяна на досегашните трудови договори с договори за предоставяне на лична помощ.
Предлага се асистентите да бъдат задължително осигурявани за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а осигуряването за общо заболяване и майчинство да бъде по тяхно желание.
За периода до сключването на новите договори законопроектът изрично посочва, че средствата за възнаграждение на отработен час включват часовата ставка, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и осигурителните вноски за сметка на работодателя. Тази преходна разпоредба е важна, защото показва, че часовата ставка не трябва да се разглежда изолирано от останалите разходи, свързани с предоставянето на личната помощ.
Отделно законопроектът предвижда средства за администриране на механизма — възнаграждения и осигуровки на служителите, които го администрират, консумативи, материално-техническо осигуряване, транспортни разходи и обучения на асистентите.
В публично представената бюджетна обосновка обаче не е дадена достатъчно подробна разбивка, която да покаже каква част от общите 777,2 млн. евро е предназначена за непосредствено заплащане на отработените часове, каква — за осигурителните разходи, и каква — за административното обезпечаване на механизма. Това е съществен пропуск при оценката на финансовата достатъчност.
Колко часа лична помощ могат да бъдат финансирани?
За да се оцени реалният капацитет на бюджета, може да се направи ориентировъчна сметка. Ако приемем, че целият ресурс от 777,2 млн. евро се използва единствено за заплащане на отработени часове по ставка 5,24 евро, получаваме:
- 777 200 000 евро ÷ 5,24 евро = 148 320 611 часа годишно.
- Това са приблизително 148,3 млн. часа за цялата година, или 12,36 млн. часа месечно.
- При средномесечен брой от 82 878 потребители това би означавало:
- 12 360 051 часа месечно ÷ 82 878 потребители = приблизително 149,1 часа на потребител месечно.
Това число е теоретична горна граница, а не доказателство за реално осигурен обем на услугата. То е изчислено при допускането, че всички средства могат да бъдат насочени към заплащането на часовата ставка, без други разходи. Ако от същия ресурс се покриват осигуровки, допълнителни възнаграждения или други разходи, реално финансираният брой часове ще бъде по-малък.
Колко струва личната помощ при различен брой часове?
При 82 878 потребители и ставка от 5,24 евро месечното и годишното финансиране би изглеждало така:
Среден брой часове на потребител месечно Необходим годишен ресурс
100 часа521,1 млн. евро120 часа625,4 млн. евро140 часа729,6 млн. евро149 часа776,5 млн. евро168 часа 875,5 млн. евро
Таблицата показва колко бързо нараства необходимият ресурс при увеличаване на средния брой часове.
При средно 140 часа месечно за всеки от 82 878 потребители необходимите средства биха били приблизително 729,6 млн. евро. Това оставя около 47,6 млн. евро до размера на заложения бюджет, но само при условие, че не се налага от този ресурс да се покриват допълнителни разходи.
При 168 часа месечно необходимият ресурс би достигнал около 875,5 млн. евро — с приблизително 98,3 млн. евро повече от планираните 777,2 млн. евро.
Това е особено важно, защото максималният брой часове лична помощ може да достига 168 месечно. Следователно бюджетът не може да бъде оценяван само по броя на потребителите. Необходимо е да се знае какъв е разпределеният между тях обем на часовете.
Как се променя възможният обем на помощта при увеличаване на потребителите?
Другият важен фактор е броят на хората, които ще ползват механизма през 2027 г.
Ако бюджетът остане 777,2 млн. евро, а часовата ставка — 5,24 евро, увеличаването на броя на потребителите ще намалява средния брой часове, които могат да бъдат финансирани за един човек.
При същото опростено допускане, че целият бюджет се използва само за заплащане на часовете, се получават следните резултати:
Средномесечен брой потребители Теоретично финансирани часове на човек месечно
82 878149 часа87 600141 часа90 000137 часа95 000130 часа100 000 124 часа
Това е съществена зависимост. При 100 000 потребители ресурсът би осигурил средно около 124 часа месечно на човек, ако няма други разходи. При по-голям брой потребители средната възможност за финансиране ще намалява още.
Разбира се, това не означава, че всички потребители трябва да получават еднакъв брой часове. Личната помощ се определя индивидуално според потребностите на човека. Един потребител може да има право на 15 часа месечно, друг — на 84, а трети — на 168 часа. Именно затова средните стойности не могат да заменят разчета по индивидуално определените направления.
За да се установи дали бюджетът е достатъчен, е необходимо да се съберат всички одобрени часове на всички потребители и да се изчисли общият годишен финансов ангажимент.
Икономия от 228,3 млн. евро — от по-добър контрол или от ограничаване на достъпа?
Най-същественият въпрос в мотивите на Министерството на финансите е свързан с очакваното намаление на разходите. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е записано, че подобряването на ефективността на механизмите за оценка и контрол при определяне на правото на достъп до лична помощ по Закона за личната помощ се очаква да намали разходите с 228,3 млн. евро през 2027 г.
Това е значителна сума. Тя е приблизително 29,4% от целия ресурс от 777,2 млн. евро, предвиден за механизма през 2027 г. Министерството на финансите представя тази икономия като резултат от реформа в оценката и контрола на правото на лична помощ.
Липсва публичен разчет за броя на асистентите и общия брой часове
В документите, които обосновават бюджета за 2027 г., не е представена достатъчно подробна прогноза за:
- Средномесечния брой потребители на лична помощ през 2027 г.
- Общия брой лични асистенти, които ще предоставят помощ.
- Общия брой часове, определени с индивидуалните направления.
- Очаквания брой реално отработени и отчетени часове.
- Разпределението на потребителите според определените им месечни часове.
- Разходите за възнаграждения, осигуровки и администриране на механизма.
- Очакваното намаление на броя потребители и часовете вследствие на промените в оценката и контрола.
Какво трябва да обяснят МТСП и Министерството на финансите?
Първо: На какъв прогнозен средномесечен брой потребители на лична помощ през 2027 г. е изчислен бюджетът от 777,2 млн. евро?
Второ: Какъв е прогнозният общ годишен брой часове лична помощ, които ще бъдат предоставени и заплатени през 2027 г.?
Трето: Какъв е прогнозният брой лични асистенти и как е изчислен необходимият ресурс за тяхното възнаграждение и осигуряване?
Четвърто: Каква част от 777,2 млн. евро е предназначена за заплащане на отработените часове, каква — за осигурителни вноски, и каква — за административно обезпечаване, обучения и други съпътстващи разходи?
Пето: Как е формирана очакваната икономия от 228,3 млн. евро? Каква част от нея се очаква да произтича от установяване на неправомерно ползване на механизма и каква — от намаляване на броя на потребителите или на определените им часове?
Шесто: Ще бъде ли гарантирано финансирането на всички часове, определени с действащите индивидуални направления, или се предвижда ограничаване на предоставяната помощ при недостиг на бюджетен ресурс?
Докато МТСП не представи прогнозен брой потребители, общ годишен брой часове и подробна разбивка на разходите, твърдението, че 777,2 млн. евро са достатъчни за 2027 г., остава необосновано. А когато става дума за лична помощ, липсата на такава обосновка не е просто бюджетен пропуск. Тя оставя без ясен отговор въпроса дали държавата гарантира реално предоставяне на подкрепата, или предварително определя финансов таван, към който впоследствие ще бъдат приспособявани потребностите на хората с увреждания
The post ПБ изтегли Законопроекта за личната помощ, но не изтегли социалния бюджет: какво следва? first appeared on СайтЪТ.