Бившият премиер предупреждава за риск България да стане „втора категория“ съюзник.
Бившият министър-председател Кирил Петков разкритикува искането на Русия НАТО да изтегли войските си до позициите отпреди 1997 г. Той определи това като опит решенията за България да се влияят отвън и предупреди, че подобни условия биха поставили страната в неравностойно положение в ЕС и НАТО.
Позицията на Петков идва на фона на информация, разпространена по-рано днес от The New York Times, че по време на преговори в Абу Даби за прекратяване на войната срещу Украйна Русия отново е поставила искане Алиансът да се върне към разположенията от 1997 г.
Какво свързва Петков с исканията към НАТО
Според Кирил Петков руските условия не се отнасят само до Украйна, а засягат пряко и държави като България. Той заяви, че подобни искания целят страната да се превърне в член „втора категория“ в двата стратегически съюза.
Петков формулира тезата си като спор за това дали България взема решенията си самостоятелно, или други държави ще влияят върху това какво може да прави на собствена територия.
Петков изброи пет последствия за България
В своята публична позиция Кирил Петков изрежда пет конкретни ефекта, които според него биха произтекли за България, ако руските искания бъдат приети.
Първо, той посочи риск България да бъде защитена по-слабо от други съюзници, а военната инфраструктура на НАТО у нас да се върне към нивата от 1997 г., когато страната не е членувала в Алианса.
Второ, според Петков Москва би получила възможност да влияе върху това какви оръжия се държат на българска територия.
Трето, той добави, че България може да бъде ограничена в това официално да определя Русия като заплаха за собствената си сигурност.
Четвърто, Петков посочи ограничения върху съвместните учения със съюзници, включително в Черно море.
Пето, той заяви, че български заводи в Казанлък, Сопот, Лясковец, Русе, Панагюрище, Костенец, Търговище и други места биха могли да бъдат възпрепятствани да продават на Украйна. По думите му това означава външна държава да влияе върху работата на хиляди български семейства.
„Мир“ и маса за преговори без България
Кирил Петков посочи, че „всички искат мир“, но направи разграничение между мир и договорености, при които за България се решава без страната да участва в разговорите.
Той определи исканията като недопустими и представи темата като въпрос на национално достойнство и суверенитет, при който решенията за бъдещето на България трябва да се вземат в София, а не в други столици.

