В първите двадесет минути след кървавата верижна катастрофа край Ямбол, преди полицията изобщо да отцепи трасето, спасението на десетки животи се оказа в ръцете на обикновен професионален водач. Неговият разказ е най-тежката присъда за безразсъдството по българските пътища.

Когато гъстата есенна мъгла сряза видимостта на автомагистрала „Тракия“ като с нож във фаталния вторник, 10 ноември 2026 г., трагедията вече беше в ход. Но докато институциите отчитаха липсата на информационни табла и свързани камери, на самия асфалт се разигра истинска битка за оцеляване, водена не от специализирани служби, а от случайни граждани.

Един от тях е Константин Атанасов – професионален шофьор с близо 30-годишен стаж, който ежедневно навърта по 500 километра по пътищата на страната. Пътувайки от Бургас към Казанлък, той попада в критичната зона между Шумен и Ямбол, където пелената става непрогледна. Опитът му веднага го кара да изключи темпомата и да свали скоростта два пъти, докато стигне до 75 км/ч – решение, което му позволява да забележи махащите хора веднага след моста и да отбие в аварийната лента.

Двайсет минути между два камиона

Без дори да гаси двигателя на буса си, Атанасов пуска аварийните светлини, грабва телефона си с включен фенер и заедно с още трима мъже тръгва пеша в обратна посока срещу летящия трафик. Това, което виждат да излиза от стената на мъглата, го смразява.

„Идваха като бомби – и камиони, и коли със страшна скорост. Камионите караха с 90 км/ч, а пък колите – със 140 км/ч. Нямаше никакво притеснение за това, че има гъста мъгла. Хората си караха или-или“, споделя пред bTV професионалният водач.

Етап на реакциятаДействия на Константин Атанасов и доброволцитеПоведение на пристигащия трафикРезултат на теренаПърви 5 минутиЧетирима души излизат с фенерчета на телефонитеКолите идват „на талази“ по 5-6 с над 140 км/чСъздаване на буферна дистанция от 200 метра за спиранеМежду 10-та и 20-та минутаАтанасов остава напълно сам на платнотоТирове с 90 км/ч се вливат от отбивката на ЯмболСпасяване на десетки коли от челно нанизване в мелетоСлед 20-тата минутаИзминат над 1.5 км пеша в мъглата; сигнал до 112Пълно образуване на колона от спрели автомобилиПристигане на патрулите на МВР и отцепване на трасето

Ситуацията бързо става критична за самите спасители. От четирима души в началото, накрая на асфалта остава единствено Константин. Той попада в смъртоносен капан точно на мястото, където трафикът от Ямбол се влива в основната магистрала. Заобиколен от два огромни тежкотоварни камиона, той маха отчаяно с фенерчето, успявайки в последната секунда да ги спре, преди да се нанижат с пълна скорост в смачканите ламарини отпред. Едва след като извървява близо километър и половина в обратна посока и сам звъни на телефон 112 да попита кога ще пристигнат властите, полицията най-после успява да блокира движението двадесет минути след началото на ада.

Свидетелството на Константин Атанасов разбива на пух и прах оправданията на институциите и оголва най-грозната истина за българската пътна култура. Докато държавата влага милиони в камери за скорост, на пътя цари пълен психологически и морален разпад. Шофьорите масово разчитат на сляпо на технологиите или просто играят на руска рулетка с живота си.

„Те си мислят, че няма нищо на пътя и ето – явно има. Може някой да кара с 50, което е разрешено, минимална скорост на магистралата. А друг със 140 да влезе в него, защото няма видимост, не може да реагира. Не всички коли имат камери, с които виждат в мъглата и спират сами“, анализира ситуацията Атанасов. Този феномен на „натискането с мигач на метър дистанция“ при 140 км/ч в нулева видимост е чиста форма на умишлено убийство на пътя.

Реалистичният финал: Героите, от които държавата има нужда, но не заслужава

Когато след спирането на колоната Константин отива до самия епицентър на трагедията, гледката го пречупва – той описва видяното с една-единствена дума: „война“. Хората с подръчни инструменти безпомощно се опитват да изправят дебелите ламарини, за да извадят затиснатите пътници, докато пристигнат тежките екипи и парамедиците.

Днес Константин Атанасов скромно заявява, че не се чувства герой, а просто се радва, че е успял да предотврати втора вълна от смърт. Но истината е, че именно неговото слабо фенерче от мобилен телефон свърши работата на липсващите информационни табла на АПИ за милиони левове. България оцелява в критичните моменти не благодарение на своите институции, а въпреки тях – единствено заради шепата нормални, адекватни и смели хора, които все още пазят здравия си разум сред лудостта по магистралите ни.

Екип на Novinirte24.bg

Материалът Живият щит в пелената: Как един шофьор с фенерче замени държавната сигнализация и спря „летящите бомби“ на АМ „Тракия“ е публикуван за пръв път на Новини, които имат значение.