Новини
WP: Русия поиска НАТО да се изтегли от Източна Европа

Русия постави нови мащабни искания по време на мирните преговори за Украйна, които могат да променят из основи системата за сигурност в Европа. Кремъл настоява НАТО да ограничи военното си присъствие в Източна Европа, Украйна да остане извън Алианса, а въоръжените ѝ сили да бъдат значително съкратени.
Това става ясно от руски преговорен документ, с който се е запознал американският вестник The Washington Post. Според изданието Москва отново издига условия, сходни с тези, които постави непосредствено преди пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски съобщи за нов момент в разговорите с Вашингтон. По думите му американските преговарящи за първи път са попитали дали Киев би изтеглил войските си от Донбас в замяна на членство в НАТО.
Москва настоява за връщане към границите на НАТО от 1997 г.
Едно от най-съществените руски искания е Северноатлантическият алианс да върне военното си присъствие към нивата отпреди разширяването си на изток.
На практика това би означавало сериозни ограничения за разполагането на войски и въоръжение в държавите, присъединили се към НАТО след 1997 г., включително Полша, Чехия, Унгария и балтийските страни.
Подобни предложения бяха представени от Москва още в края на 2021 г., но тогава бяха отхвърлени от администрацията на Джо Байдън и американските съюзници.
Сега Кремъл отново поставя въпроса на масата за преговори, като включва и допълнителни ограничения, свързани с ядреното сътрудничество между западните държави.
Според информацията Русия настоява за прекратяване на определени форми на съвместни ядрени договорености, включително такива, които биха могли да включват Франция и Великобритания.
Кремъл иска по-малка украинска армия и край на западните оръжейни доставки
Руските искания не се ограничават само до НАТО.
Москва настоява Украйна да се откаже от възможността за членство в Алианса и да не участва в общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, дори ако впоследствие се присъедини към ЕС.
Сред останалите условия са намаляване на числеността на украинската армия, ограничаване на въоръжението ѝ и прекратяване на западните доставки на оръжия и военна техника.
Русия иска също да бъде забранено разполагането на чуждестранни войски и военни съоръжения на украинска територия.
Документът предвижда ограничения на военната дейност на НАТО не само в Украйна, но и в други части на Източна Европа, Южния Кавказ и Централна Азия.
Така руските предложения излизат далеч извън рамките на евентуално прекратяване на войната и засягат бъдещите отбранителни отношения на европейските държави.
Зеленски разкри какъв въпрос са поставили САЩ за Донбас
На фона на руските искания Володимир Зеленски съобщи, че американската страна е повдигнала нова възможност за уреждане на териториалния спор.
Според украинския президент представители на Вашингтон са попитали дали Киев би бил готов да изтегли войските си от контролираните от Украйна части на Донбас, ако страната получи членство в НАТО.
Зеленски подчерта, че подобен въпрос се поставя за първи път в преговорите.
Предложението засяга райони на Донецка област, които все още се намират под украински контрол, включително укрепената отбранителна линия, известна като „пояса от крепости“.
Важно е обаче да се уточни, че засега не става дума за официално договорена размяна на територии срещу членство в НАТО. Белият дом не е потвърдил публично формулирането на подобно предложение, а американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не са разкрили подробности по въпроса.
Путин не отстъпва от териториалните си искания
Руският президент Владимир Путин продължава да настоява за контрол върху украинските области, които Москва едностранно обяви за анексирани през 2022 г.
Става дума за Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, части от които не се намират под руски военен контрол. Международната общност не признава тези анексии.
Позицията на Киев остава, че Украйна няма доброволно да се откаже от свои територии.
Зеленски обаче уточни, че при евентуално цялостно предложение, което включва реални гаранции за сигурност, достатъчно силна украинска армия и финансова подкрепа за възстановяването на страната, въпросът може да бъде подложен на обществено гласуване.
Това не означава, че Киев е приел териториални отстъпки или че членството в НАТО е гарантирано. Самата Москва продължава да се противопоставя на присъединяването на Украйна към Алианса.
Европа влиза в преговорите с общ екип
Нарастващите руски искания предизвикаха безпокойство сред европейските лидери, които настояват решенията за сигурността на континента да не бъдат вземани без тяхно участие.
На 13 ноември 2026 г. по време на срещата си в Дъблин лидерите на ЕС подкрепиха създаването на общ европейски преговорен екип.
В него ще участват представители на Великобритания, Франция, Германия, Италия, Полша и институциите на Европейския съюз.
Председателят на Европейския съвет Антониу Коща подчерта, че сигурността на Украйна и тази на Европа са неразделно свързани.
Американският представител Джаред Къшнър също потвърди необходимостта европейските държави да участват в бъдещите преговори.
По думите му споразумение за прекратяване на войната не може да бъде постигнато без европейците на масата за разговори.
Мирните преговори поставят бъдещето на европейската сигурност под въпрос
Според Зеленски основният проблем е, че Москва се стреми да превърне преговорите за прекратяване на войната в много по-широк разговор за европейската система за сигурност.
Украинският президент предупреди, че руските териториални претенции и исканията за ограничаване на НАТО могат да създадат предпоставки за нови конфликти.
Киев настоява първостепенната задача да бъде прекратяването на военните действия и осигуряването на надеждни гаранции срещу бъдеща агресия.
Засега ключовите разногласия остават нерешени. Русия настоява за ограничения върху НАТО и украинските въоръжени сили, докато Киев търси дългосрочни гаранции за своята независимост и сигурност.
Така мирните преговори вече засягат не само бъдещето на Украйна, но и въпроса как ще изглежда европейската сигурност през следващите десетилетия.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗