Токът между България и Гърция се движи в различни посоки през деня и вечерта. Анализ на Европейската комисия, цитиран от гръцкото издание ekathimerini.com, свързва промяната с нарастващото производство на слънчева енергия и системите за съхранение в България.
През август вносът на електроенергия от Гърция достига 750 мегавата около обяд, а износът към Гърция нараства до около 700 MW към 20:00 ч. Батериите позволяват да се съхранява по-евтина слънчева енергия, произведена през деня, и тя да се подава към мрежата при по-високо търсене и цени.
Делът на слънчевата енергия в производството на ток в България се е увеличил от 4% през 2021 г. до 21% през 2026 г. Инсталираната фотоволтаична мощност е нараснала от 1,3 до 7,2 гигавата. Подкрепена от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС програма с капацитет 3,2 GW е допринесла за половината от ръста в слънчевите мощности. Инсталираният капацитет за съхранение в батерии надхвърля 16 гигаватчаса.
Според Европейската комисия батериите могат да осигурят до 30% от общото производство на електроенергия в пикови периоди. През август 2024 г. вечерните цени са били със 150% по-високи от средните дневни стойности, а до август 2026 г. разликата е намаляла до 40%. Комисията оценява, че при запазване на модела от 2024 г. пиковите цени е можело да са с до 150 евро за мегаватчас по-високи; сравнението е хипотетично.
Модернизираната мрежа може да поеме още 5,4 GW мощности от възобновяеми източници. През август България е изнесла за Румъния с около 1 GW повече ток в пиковите часове, отколкото две години по-рано, когато производството в АЕЦ „Чернавода“ е било намалено. В Гърция са подадени 831 заявления за присъединяване на батерийни проекти с обща заявена мощност 12 319 MW; процедурата обхваща системи с капацитет до 4700 MW.