В рубриката за силни обществени позиции, задълбочени анализи и срещи с автентичните гласове на България, информационна агенция „Топ Преса“ (www.toppresa.com) обръща поглед към една изключително вдъхновяваща и ерудирана личност от неврокопския край – Шабан Фейзи Бошнак от село Лъжница, община Гоце Делчев. Роден през 1996 година, той вече три десетилетия води ежедневна и непоколебима битка с физическо увреждане, превръщайки я не в пречка, а в двигател за академично развитие, интелектуално израстване и будна гражданска активност. Днес г-н Бошнак е абсолвент, студент в пети курс по специалност „Право“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“, където е приет с отличен успех при кандидатстването си и в момента се готви за полагането на финалните си държавни изпити. Академичната му биография включва сериозен научен принос – през 2023 г. той публикува авторската разработка „Стратегия за киберсигурност на Европейския съюз“ под научното ръководство на изтъкнатия проф. д-р Любомир Тимчев в сборник на Бургаския свободен университет. Обществената му мисия получава пряко признание и в съдебната система, където Шабан Бошнак е избран и действа като съдебен заседател към Районен съд – Благоевград за мандата 2024–2028 г. (вписан под номер 32), участвайки активно и отговорно в правораздавателния процес по конкретни наказателни дела, включително наказателно дело №95/2026 г. Той е добре познат на обществеността в Югозапада и със своята ясна политическа и гражданска позиция, като фигурираше и в листата за народни представители на „Алианс за права и свободи“ (АПС) под номер 13 за парламентарните избори през 2026 г. именно като представител на своето родно село Лъжница. Днес разговаряме с него в качеството му на бъдещ правораздавател, ерудиран коментатор и защитник на човешките права по повод скандалния Проектозакон № 52-654-01-176 за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, чиито текстове хвърлиха в тревога хиляди семейства в страната.

Топ Преса: Г-н Бошнак, зад впечатляващия ви академичен път в Югозападния университет, авторските ви научни трудове и авторитетното ви участие като съдебен заседател стои денонощна лична битка за достойнство и право на образование. Каква е вашата човешка и строго професионална мотивация точно сега, когато ви предстоят решаващите държавни изпити по право, да застанете публично и аргументирано срещу предложените поправки в Закона за личната помощ, внесени с Проектозакон № 52-654-01-176?

Шабан Бошнак: Казвам се Шабан Бошнак, роден съм през 1996 година и целият ми жизнен, семеен и духовен корен е свързан с моето родно село Лъжница, община Гоце Делчев. Вече пълни 30 години аз живея с тежки физически увреждания. Това е съдба, която никога през живота си не съм приемал като повод за примирение или пасивност, а като стимул да развия ума си, да натрупам знания и да бъда полезен на обществото. В момента завършвам пети курс на обучението си по специалност „Право“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и пред мен предстои най-важната стъпка – явяването на държавните изпити, за да се дипломирам като пълноправен юрист. Моята съкровена мечта и житейска мисия е да стана практикуващ юрист, да вляза уверено в залата на правосъдието и да отстоявам справедливостта, върховенството на закона и правата на гражданите с силата на правото.

За да стигна обаче дотук – за да мога изобщо да уча дебели юридически томове, за да се придвижвам, за да пътувам десетки километри и да се явявам на изпити в университета, за да развивам научна дейност и дори чисто и просто да оцелявам физически в собствения си дом, аз съм изцяло зависим от чужда помощ денонощно. Става дума за режим 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, 365 дни в годината без почивка и пауза. И тази огромна, спасителна и всеотдайна помощ вече три десетилетия неотлъчно ми я оказва моята баба. Тя не просто „ходи на работа“ или извършва формално вменено задължение – моята баба посвети целия си живот на мен, вложи всяка частица от своето здраве и време, за да имам днес шанса да се развивам и да бъда бъдещ защитник на закона.

Именно затова днес, в качеството си на студент по право, който вече вижда света през правната доктрина, нормативната логика и международните стандарти, гледам на предложените изменения в Закона за личната помощ, депозирани с Проектозакон № 52-654-01-176, с неописуема човешка болка, но и с дълбока професионална тревога. Като юрист по призвание седнах и най-внимателно проучих буква по буква всеки отделен предложен параграф, съпоставих ги с европейските регламенти и подробно анализирах така наречените „Мотиви“ на вносителите. Отговорно, честно и с цялата тежест на юридическите си познания заявявам пред цялата българска общественост: това, което се опитват да пробутат на хората под благовидната маска на „административна реформа“, всъщност представлява смъртоносна и реална заплаха за самото право на независим живот на хиляди българи с увреждания. Този законопроект е буквално „бърза писта“ към институционален хаос, правна колизия и тотална социална несигурност за онези наши съграждани, които нямат физическата възможност да се защитят сами на улицата.

Топ Преса: В юридическия си анализ вие остро атакувате параграф 19 от преходните разпоредби на законопроекта, според който действащите трудови договори на личните асистенти по Кодекса на труда трябва да бъдат ликвидирани и заменени със „специални договори“. Какви скрити капани разкрива този механизъм и защо той представлява директен удар срещу хората, посветили се на 24-часова грижа?

Шабан Бошнак: Този въпрос е същината на проблема и най-красноречивото доказателство за чиновническото лицемерие в този текст. Вносителите на законопроекта предлагат чрез нормата на параграф 19 от преходните и заключителните разпоредби сега действащите трудови договори на всички лични асистенти да бъдат прекратени с един замах и да бъдат подменени с нов тип фигура – така наречените „специални договори за предоставяне на лична помощ“. Тези нови споразумения обаче са извадени извън пределите на Кодекса на труда и остават напълно извън неговия защитен обхват. За да оправдаят този ход, в своите писмени „Мотиви“ народните представители развиват крайно циничната теза, че тази нова „гъвкава“ форма щяла едва ли не да помогне на системата, като позволи на асистенти да стават хора с друга редовна работа – цитират се дори държавни служители, чиновници или свободно практикуващи адвокати.

Когато прочетох тези мотиви, не можех да повярвам на какво ниво на откъснатост от живата действителност са стигнали авторите на проекта. Действащият трудов договор по Кодекса на труда в момента е единственият ни щит и реална опора. Той предоставя на асистента непоклатими трудовоправни и социални гаранции – право на платен годишен отпуск, право на обезщетение при временна неработоспособност чрез болнични листове, право на майчинство, признаване на пълен трудов стаж и ясна, законова защита срещу неоснователно уволнение или прекратяване. С новите текстове, които се опитват да наложат, осигуряването за фонд „Общо заболяване и майчинство“ става факултативно – тоест само по изрично желание на асистента, което е първа крачка към изтласкването на тези хора в сивия сектор и лишаването им от базови социални права.

Нека вносителите слязат от парламентарните си банки и дойдат в село Лъжница, за да видят реалния живот такъв, какъвто е. Баба ми, която полага денонощна грижа за мен – 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата – няма как да започне друга паралелна работа. Как изобщо държавата и законодателят си въобразяват в практиката, че един човек, който е ангажиран физически, психически и емоционално 24/7 с обгрижването на тежко болен или трудноподвижен човек, ще има време, сили и възможност да ходи да работи в администрация или да упражнява свободна професия? Това е колосално, скандално неразбиране на ежедневната драма и спецификата на денонощния асистентски труд. Замяната на трудовите договори с неясни и необвързващи „специални договори“ е жесток и директен удар право в сърцето на хората, които десетилетия наред се раздават за нас – нашите майки, баби и най-близки кръвни роднини. Тяхното всеотдайно съществуване сега бива сведено до някакви обезправени изпълнители по нетипични договори, лишени от социална сигурност.

Топ Преса: Втората изключително тревожна част от нормативния проект засяга парите за асистентите – отменя се досегашната връзка с минималната работна заплата, залага се твърда ставка от 5,24 евро за 2027 г., а за след това сумата ще зависи от гласуването на Закона за държавния бюджет. Каква е вашата професионална експертиза за тези финансови промени и какво се крие зад параграфи 10 и 20?

Шабан Бошнак: Това е вторият грандиозен капан, който разкрива чисто счетоводния и антисоциален характер на този законопроект. В него прозира опит държавата да зачеркне досега установената, прозрачна и обективна формула за заплащане на асистентския труд, която логично и закономерно беше пряко обвързана с ръста на минималната работна заплата за страната. Досега, когато минималната заплата растеше заради инфлацията и нарастващите разходи за живот, асистентското възнаграждение се индексираше автоматично по силата на действащия закон. Сега в параграф 20 от проектозакона се вкарва фиксирана ставка от точно 5,24 евро на час за 2027 г., а съгласно параграф 10 от 2028 година нататък размерът на часовата ставка ще се гласува и решава всяка година на парче – директно със Закона за държавния бюджет.

Едновременно с това нововъведение тихомълком отпада и досегашната императивна законова гаранция за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, познато на всички като клас прослужено време, след като бъдат сключени въпросните нови договори. Какво означава това на ясен, юридически и икономически език? Означава премахване на всякакви дългосрочни материалноправни гаранции за стабилността на доходите на асистентите. По този начин техните възнаграждения стават заложник на субективната политическа воля на управляващите мнозинства и лесно ще могат да бъдат замразявани с години чрез бюджетния закон под претекст за макроикономически дефицити.

Впрочем тук дори няма нужда да гадаем за задните мисли на вносителите – те сами са се издали в официалния документ. В „Предварителната оценка на въздействието“, съпътстваща законопроекта, изрично и черно на бяло е вписано, че предложените изменения се правят с цел „постигане на балансираност на публичните разходи“. Намирам за абсолютно цинично, безсърдечно и антихуманно да се търси бюджетна дисциплина и фискални икономии за сметка на най-изстрадалите семейства в България. Семействата на хората с тежки физически увреждания и без това носят на плещите си чудовищна житейска, материална и психологическа тежест, съпътствана от непрестанни медицински разходи. Държавата да пести от тях и да обрича личните им асистенти на бедност, за да си закърпи бюджетните пера, е позор за всяко претендиращо да бъде европейско и правово общество.

Топ Преса: Начинът, по който този законопроект беше внесен – скрито от обществеността и без задължителния диалог с неправителствения сектор, доведе до лавина от жалби до омбудсмана. Какъв е вашият категоричен призив от Лъжница към народните представители и кои са червените линии, които законодателят не бива да престъпва?

Шабан Бошнак: Република България е правова държава, членка на Европейския съюз, и още през 2012 година е ратифицирала Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. Тази Конвенция не е просто декларативен лист хартия, тя е част от вътрешното ни право и в нея е залегнал един свещен, общоприет глобален принцип: „Нищо за хората с увреждания без хората с увреждания!“ Този принцип тук беше брутално потъпкан. Настоящият законопроект беше внесен в деловодството на парламента от група депутати напълно внезапно, на тъмно, без предварителен широк публичен дебат, без съгласуване с родителските комитети и национално представените организации. Точно заради това веднага последваха стотици остри, аргументирани жалби до националния омбудсман, а напрежението сред хиляди семейства стигна крайната си точка.

Държавната власт няма абсолютно никакво морално, конституционно или политическо право да застрашава непрекъснатостта на грижата при хора с денонощна необходимост от помощ, нито да поставя под въпрос правото ни на физическо оцеляване. Затова аз – Шабан Бошнак, говорейки от малкото родопско село Лъжница като бъдещ юрист и като човек, преминал през всеки кръг на тази система, отправям следните три абсолютно категорични искания към българските народни представители:

Първо. Запазете категорично трудовите договори на личните асистенти. Те са крайъгълният камък на трудовоправната, здравната и осигурителната сигурност, на закрилата срещу произвол и на човешкото достойнство на асистентите. Тази базова закрила в никакъв случай не бива да се размива и подменя с компромисни специални договори извън Кодекса на труда.

Второ. Гарантирайте трайно, справедливо и законово предвидимо възнаграждение, което задължително да остане здраво обвързано с динамиката на минималната работна заплата, като изрично се запази правото на допълнително материално стимулиране за натрупан трудов стаж и професионален опит на асистентите.

Трето. Спрете процедурата, изтеглете спорните текстове и преработете законопроекта из основи заедно с нас – хората с увреждания, нашите лични асистенти, близките ни и гражданските организации, преди текстовете изобщо да бъдат допускани до окончателно гласуване в пленарната зала.

В навечерието на моите държавни изпити по право искам с цялото си сърце и разум да продължа да вярвам, че държавата ни е истинска, справедлива и правова република, в която човешкото достойнство стои несравнимо по-високо от сухите финансови баланси. Не позволявайте на чиновническия егоизъм, на административното бездушие и на нормативния хаос да прекършат волята ни и да отнемат изконното ни право на достоен живот, образование и реализация!

Екипът на информационна агенция www.toppresa.com изразява своя дълбок, неподправен респект и искрено възхищение към г-н Шабан Бошнак. Неговата непоклатима воля, съчетана с безупречна юридическа ерудиция, научна задълбоченост, смела гражданска активност и поразителна човешка откровеност, представляват ярък пример за силата на българския дух. Личности като него, които превръщат личната си житейска съдба в извор на смелост, знание и всеотдайна битка за правата на хиляди сънародници, заслужават институционално уважение и обществено признание. Медията ни категорично си запазва правото да търси г-н Бошнак и занапред за експертни правни коментари, научни анализи и позиции по ключови обществено-политически въпроси, защото неговата визия, професионален интегритет и безкомпромисна почтеност са глас, който трябва да бъде чут на най-високо държавно ниво.

Материалът ЕКСКЛУЗИВНО В TOPPRESA.COM: Гласът на един бъдещ юрист от с. Лъжница. Шабан Бошнак: Проектозакон № 52-654-01-176 е „бърза писта“ към хаос и несигурност за хората с увреждания е публикуван за пръв път на ТопПреса.