Енергийната комисия в Народното събрание не прие предложението на „Възраждане“ правителството да бъде задължено веднага да увеличи таксите за добив на злато, благородни и редки метали. Управляващото мнозинство от „Прогресивна България“ не подкрепи идеята, която предвиждаше и прекратяване на договорите с концесионерите, ако те откажат да плащат повече.

Според вносителите, които настояват за предоговаряне на златните концесии, държавата не следи достатъчно строго компаниите, разработващи подземните богатства, а сумите, които прибира от тях, са „нищожни по размер“.

Какво отговори министерството

Представители на Министерството на енергетиката обясниха пред депутатите, че от февруари тази година е в сила нова Наредба за концесионните възнаграждения. Въз основа на нея плащанията за добива на всички подземни богатства ще бъдат изчислени наново.

По данни на ведомството в момента действат около 530 договора в осемте концесионни групи. При 400 от тях таксите могат да бъдат променени чрез допълнително споразумение, постигнато в преговори между енергийния министър и концесионера. При други 45 министърът може да промени плащането и едностранно, със свой акт.

Над 100 концесионери вече са получили писма с проекти на такива анекси. Отговор са дали близо 60, като с тях се работи по подписването на споразуменията. Най-старите договори, сключени през 1999 г. или по-рано, не могат да бъдат изменени с анекс, но за тях се подготвят решения на Министерския съвет, уточниха от министерството.

По отношение на критиките за ниските такси експертите посочиха, че плащането за добив на метали зависи от извлеченото количество и от цените на Лондонската метална борса за съответния отчетен период.

Аргументите на мнозинството

Депутатите от ПБ използваха информацията на министерството като довод, че предлаганите от „Възраждане“ мерки са излишни. Председателят на комисията Румяна Петрова подчерта, че би било противоконституционно парламентът да навлиза в правомощията на изпълнителната власт.

Идеята договорите да бъдат развалени също беше отхвърлена, тъй като според мнозинството тя би въвлякла държавата в продължителни и скъпоструващи съдебни дела.

В дебата се включи и Боян Митракиев, директор на работодателската организация КРИБ. Той посъветва депутатите да насочат вниманието си към инициативата на вицепремиера Александър Пулев за нов Закон за публично-частното партньорство, който според него би осигурил по-голямо участие на държавата – нещо, към което се стремят и от „Възраждане“.

„Представете си в каква позиция поставяме вицепремиера Пулев, когато обсъждаме преразглеждане на стари договори“, заяви Митракиев.