България е обърнала посоката на търговията с електроенергия с Гърция. По обяд страната внася евтин ток от южната си съседка, складира го в мащабни батерийни системи и вечер го изнася обратно, когато цените са по-високи. Европейската комисия посочва българския енергиен сектор като пример за успешна модернизация, съобщава гръцкият вестник „Катимерини“, позовавайки се на анализ на Брюксел.

Внос в средата на деня, износ във вечерния пик

Данните за август 2026 г. показват, че около обяд България е получавала от Гърция до 750 мегавата. Няколко часа по-късно потокът сменя посоката си и към 20:00 ч. страната вече изнася на юг около 700 мегавата.

Обяснението е в силното производство на фотоволтаичните централи през деня. При най-интензивно слънце предлагането рязко нараства, а цените на борсата често се сриват. Точно тогава българските батерии се зареждат с по-евтина енергия.

След залез слънчевите паркове почти спират, но потреблението остава високо и цената се вдига. В този момент натрупаният ток се пуска обратно на пазара, включително към Гърция.

Картината е противоположна на тази отпреди две години. През август 2024 г. България е изнасяла до 800 мегавата в светлата част на деня, а при вечерния пик е разчитала на внос.

„Батерията на Балканите“

Обратът се дължи на бързото изграждане на мощности за съхранение. По данни на Европейската комисия батерийните системи в страната вече могат да съхраняват над 16 гигаватчаса. В часовете с най-голямо потребление те са в състояние да покриват до 30% от подаваната в системата енергия.

Паралелно с това расте и слънчевата енергетика. Делът на фотоволтаиците в производството на ток се е увеличил от 4% през 2021 г. до 21% през 2026 г., а инсталираната им мощност е скочила от 1,3 гигавата преди пет години до 7,2 гигавата днес.

Голяма част от инвестициите са подкрепени с европейски пари по Плана за възстановяване и устойчивост. По него са финансирани проекти за възобновяема енергия с батерийно съхранение с обща мощност 3,2 гигавата.

През октомври международната агенция Ройтерс също отдели внимание на българския напредък и нарече страната „Батерията на Балканите“. Според агенцията мощността на системите за съхранение вече е около 6 гигавата.

По-малки ценови скокове и помощ за Румъния

Батериите вече се отразяват осезаемо на борсовите цени. През август 2024 г. вечерната електроенергия е струвала средно със 150% повече от средната цена за денонощието, докато през август 2026 г. разликата се е свила до 40%.

По изчисления на Европейската комисия без тази промяна вечерните пикови цени можеха да бъдат с до 150 евро за мегаватчас по-високи. Оценката обаче е получена чрез сравнителен модел, а не чрез пряко измерване на спестените средства.

Ролята на България се усеща и на север. През август, когато работата на румънската атомна централа „Черна вода“ беше ограничена, страната увеличи доставките за Румъния. В пиковите часове износът е бил с около 1000 мегавата по-голям в сравнение със същия период две години по-рано.

Модернизирани са и преносната мрежа, и междусистемните връзки с Гърция и Румъния. Според Брюксел обновената инфраструктура може да поеме допълнителни 5,4 гигавата мощности от възобновяеми източници.

Гърция също се опитва да догони България в съхранението на енергия. Там са подадени 831 заявления за нови батерийни системи с обща мощност над 12 000 мегавата, като първата процедура обхваща проекти до 4700 мегавата.

Новият модел носи приходи от търговия и помага за овладяване на ценовите пикове. Това обаче не води автоматично до по-ниски сметки за домакинствата, тъй като борсовите цени не се прехвърлят директно в регулираните тарифи за битовите клиенти.